Whiskeytemple_Vladimir 
Не знам дали съм ви споделял, но мога да пътувам назад във времето. Как се случва това? Отговорът не изисква специални технически или медицински познания – за целта се нуждая единствено от малко свободно време, вдъхновение и дестилат на години, който ме пренася в отминалите късове от човешкото развитие, наричани за краткост „история“. За да илюстрирам примера си ще се опитам да ви взема с мен на днешното уиски пътешествие № 662 в блога Храм на уискито. Готови ли сте?
 |
| източник: интернет |
Някъде съм забравил магическата си кола, не разполагам с магическа шапка или килимче и пътуването ни ще бъде словесно. Поне със запас от думи разполагам в излишък. Благодарение на него мога да ви представя и самото уиски, което вдъхнови конкретното завръщане в края на 20-ти век – Four Roses Single barrel № 12-06-00 G Kentucky straight bourbon. Фоур Роузес /известен и като „Четири рози“/ е вид бърбън, който е добре известен с в България с достъпната си версия, наричана „Жълт етикет“. Вече се среща в почти всеки един голям магазин. Това, което може би ще ви изненада е фактът, че същата тази марка отсъства от американския пазар за близо 50 години …
За да разберете какво имам предвид, ви моля да останете с мен в следващите редове, тъй като историята на марката „Four Roses“ по мое мнение няма аналог сред конкурентните `и бърбъни. Ако се абстрахираме от любовната история, за която се твърди, че вдъхновява името, можем да отбележим, че историята на Розите се свързва с името на Пол Джоунс Младши, който към края на 19-ти век, по-точно през 1888г., регистрирал правото да продава уиски с името „Four Roses“. Джоунс извършвал търговската дейност в Луисвил, Кентъки и към онзи момент закупувал дестилиран другаде спирт, който предлагал под споменатото горе търговско име.
Бизнесът му потръгнал и през 1899г. Джоунс /по-точно е да се каже неговата компания, тъй като самият той починал малко преди това/ закупил дестилерията „The J G Mattingly & Bro. Distillery“. Дестилерията била основана от двама братя, които изпаднали във финансови затруднения и Джоунс я придобил на търг за 125 000 долара. По-късно, през 1902г. производителят бил продаден и с натрупаните средства, Джоунс и неговата компания придобили през 1922г. „Frankfort Distillery Inc.“, която пък притежавала и управлявала дестилерия в гр. Франкфорт, Кентъки /известна като Old Prentice distillery/. „Frankfort Distillery Inc.“ била една от шесте компании, които запазили правото да произвеждат спирт за медицински цели по време на „Сухия режим“ и това позволило на Джоунс да продължи да развива дейността си във време, когато почти всички съперници били принудени да преустановят дейността си.
„Сухият режим“ бил премахнат през 1933г. „Frankfort distillery Inc.“ закупила дестилерията на Ститцел /Stitzel distillery/, която снабдявала преди това с произведен спирт. Очертавали се силни години и това наложило основаването на нова дестилерия, известна като „Four Roses“. В началото на 40-те години на 20-ти век наследникът на Пол Джоунс, Лорънс Джоунс, починал и това наложило продажбата на бизнеса на канадската компания „Seagrams“ /Сийграмс/. Към този момент бърбънът „Four Roses“ бил номер едно по продажби в САЩ. И тук става интересно.
Новите собственици от „Сийграмс“ решили да пуснат на пазара и смесено уиски с името „Four Roses“, което продават редом с бърбъна. Тъй като разполагали с няколко марки смесено уиски, а били придобили и дестилерии в Шотландия, „Сийграмс“ преустановили предлагането на бърбъна „Four Roses“ в САЩ. Под това наименование се предлагало вече смесеното уиски, което далеч не покривало славата на предшественика си. Колкото и странно да звучи подобно решение, то било продиктувано от обстоятелството, че „Сийграмс“ притежавали марки, които искали да наложат в САЩ, а бърбънът насочили към европейския и азиатския пазар.
Начинанието на канадската компания нямало щастлив финал. Поради не до там правилни решения тя фалирала и всичките `и марки били придобити от други компании. Така се стигнало до 2002г., когато японската компания „Кирин“ /Kirin Brewery company/ закупила не само марката „Four Roses“, но и дестилерията от „Сийграмс“. Славата на смесеното уиски, което те предлагали била печална и новите собственици спрели производството му и изкупили предадените вече бутилки на дистрибуторите в САЩ. Едва след това започнали повторното предлагане на бърбъна на американска земя. От този момент насам „Четири рози“ повече не се отклонил от правия път и американския пазар често бива изненадван лимитирани серии. Ако все още имате желание да прочетете повече за съдбата на марката, може да ползвате написаното тук. Чудесна статия, част от която ползвах и аз.
След този скок в по-далечното минало, нека насоча вниманието ви към по-скорошните отминали дни. Преди няколко месеца открих бутилка с уискито от началната снимка и реших да го опитам. Тъй като обаче атмосферата в заведението не бе благоприятна, за това си отлях мострата за бъдещо спокойно изследване. И така до вчера, когато прелях част от ценната течност в чашата.
Това, което е скрито в бутилката, е произведеният в Кентъки бърбън от последните мигове на „Сийграмс“. Течността в бутилката е пълнена само от една бъчва „single barrel“ и е дестилирана на 06.12.2000г. От там е дошло и означението на съответната бъчва от американски бял дъб: N 12-6-00G. Уискито е навършило 7 години и няколко месеца, тъй като е бутилирано на 11.04.2008г. Алкохолният му градус е едва 43%. „Едва“, защото новата политика на собствениците от Кирин е да предлагат стандартната версия на „Single barrel“ при 50% алкохолно съдържание. По-високи са стойностите от къси серии, пълнени за американския пазар. Освен алкохолните стойности, заменена е и визията на бутилките от новото поколение Four Roses single barrel, които може да срещнете и по някои от рафтовете от нашенските магазини. И тъй като говорим за „стрейт бърбън“ /straight bourbon/, следва да отбележим, че цветът му е естествен и не е подсилван с карамел е150. От толкова история да не забравя да се върна в настоящето, за да ви споделя бележките си.
Аромат – спомен за презрели праскови, дървесност, подправки като карамфил, нотки ръж, тъмни сливи, ферментиращи кайсии и сливи, приятна пикантност, череши киснати в алкохол. Мирисът е деликатен, което е обяснимо не само в ниския градус, но и с факта, че бутилката навярно е била отдавна отворена. Долових лека флоралност и свежест, нотки презрял банан, ванилово-сметанов крем, ментов бонбон или ментова дъвка. С вода /капка-две/ – описаните плодови мотиви, без особена промяна. Лек намек за карамел. Вкус – сладникава масленост, пикантност, бонбони виолетки, интензивен за скромните 43%. Бонбони с вкус на горски плодове, тревист, свеж, носещ спомен за ябълки и круши. Представете си и вкуса на бонбона с ментово-плодова глазура. Отприщва слюноотделянето. Дървото не води след себе си интензивна горчивина. С вода – леки танини, но сладостта остава все така силна. Финал – къс до среден, сладникав, зърнен. Долових масленост, свежест, пикантност, далечен спомен за горчивина като от кафе, зелени и жълти плодови нотки /сливи/, щрихи препечено, намек за „розово“ безалкохолно / с вкус на малина/. С вода – горчивината се засилва, но отново не е дразнеща. Ръжта също е тук, долавя се сладост и пикантност, както и намек за маслен тъмен плод.
Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тази разновидност вече не се среща в магазините.
В обобщение: пивък и сладък бърбън, който не блести с чутовни характеристики, но пък и не разочарова.
