Whiskeytemple_Vladimir 
Интересът ми към уискито ми позволи да се срещна с много хора за последните години. Част от тях са професионално ориентирани в бранша на търговията с алкохолни напитки, докато другата включва люде, обичащи уискито в една или друга степен. Покрай това си хоби смея да твърдя, че разширих и сферата на близките си познанства и приятелства. Освен чисто словесна подкрепа от тях, се случва до мен да достигне и мостра или цяла бутилка, която да снимам и да опиша в нарочна статия. Ако четете блога редовно съм сигурен, че сте се натъквали на моята благодарност към приятел, проявил малцова щедрост при споделяне на капки уиски с мен. Днес отново ще има подобно споменаване, тъй като мой малцов другар /Здравко, наздраве!/ за пореден път ми повери бутилката си, за да подготвя фотосите към днешното представяне. Това се случи преди около месец и затова на някои от снимките се вижда сняг. Бележките си за уискито изведох в домашната среда, където довърших сесията на Glenfiddich Vintage cask – този представител на „Долината на елена“ бива ревюиран днес.
Гленфидих се превежда именно като „Долина на елена“, което обяснява и присъствието на стилизираното изображение на златист елен на кутията и на бутилката. Спокойно може да определим Гленфидих и като синоним на Спейсайд малцовото уиски – дестилерията се намира в „столицата“ на този уиски регион, селцето Дъфтаун, което приютява още няколко дестилерии. Основаният от Уилям Грант производител е и един от челните малцови творци по обем, добиван на годишна база – конкуренция по този показател среща основно в друг Спейсайд играч, а именно Гленливет /The Glenlivet/. Огромното количество малцов алкохол пък позволява на Фидих да поддържа разнообразно портфолио, което включва и бутилки, предназначени за летищните магазини. Такава е и тази на Vintage cask.
През 2014г. дестилерията взе решение да атакува магазините в летищата /т.нар. „travel retail“/ със серия от три уискита, които не сочеха възрастта си. Вместо нея те се представяха с търговски имена – Select cask, Reserve cask и Vintage cask, което ни събира днес. Разликите между тях се свеждат до различния подбор на бъчвите. Може би и в годините, но тази информация ни е спестена.
Винтидж каск ползва два вида бурета – от европейски и американски дъб. Казано по-просто, залага на бъчви, в които преди това е отлежавало шери и бърбън. Не става ясно колко пъти са били ползвани преди съхранението на зърнения алкохол, който бива кръстен с търговското име Vintage cask. Изборът му ме изненадва. Понятието „vintagе“ /реколта/ се е наложило като обозначаващо периода, в който е произведен съответният алкохол. При този ботлинг на Фидих не се споменава нищо по темата и моето обяснение е, че се търси внушение, че уискито в бутилката е старо – ефект, преследван и избора на прозрачното стъкло, подчертаващо изключително наситения нюанс на алкохола.
Вие сте попаднали в блога Храм на уискито, а не в рекламен журнал на дестилерията и не мога да подмина тези заблуди. От срещата си с благинката мога да предположа, че е млада, което обяснява и липсата на отразяването на годините дървесен покой. Никой не би дал сумата, която се търси срещу тази бутилка /левовата равностойност е около 200 лева/, ако на етикета фигурира не особено вдъхновяващо индивидуализиране на годините. Второто, което не мога да спестя касае цвета на напитката. За съжаление той е подсилен с карамел е150, което е посочено на задния етикет макар и на немски език. С добавянето му се цели един резултат, а именно формиране на погрешна представа в незапознатите конскуматори /ние сме ценители, не консуматори/, че уискито е тъмно, защото е много старо, а от там и много качествено. Казвал съм го и преди, цветът не отразява достойнствата на благинката, особено когато е манипулиран с оцветител. В този ред на мисли, не мога да спестя разочарованието си от решението на компанията-собственик да прибегне до ползването му и то не само за тази версия. Към всичко описано до момента ще добавя и не до там вдъхновяващия градус на малца – 40%, което е законовият минимален праг на бутилирането на уиски в Шотландия. Не стига това, но благинката е и студено филтрирана. И за финал, рекламният абзац от кутията и лицевия етикет гласи, че напитката е и леко опушена – аз поне не успях да разгадая подобен белег при опитването ѝ.
Аромат – младолик плодов профил, ябълки, жълто грозде, спомен за мириса на станиолчето от кутията с цигари, смлени орехи, праскови, сладост, слабо усещане за прах, лимон, тревистост, парфюмност, ванилия, сушени подправки, ванилов пудинг, мента и ромова есенция. С вода – доминира свежото усещане и споменът за млад алкохол. Вкус – сладникав и леко мазен, слабо пикантен. Носи усещане за свежи жълти и зелени ябълки, печено геврече и слаб нюанс на прах. С вода – слаба сладост. Финал – къс до среден, слаба сладост, сгряваща пикантност, цитрусови цаемки, свежа тревистост. С вода – танини, пикантноснт и спомен за препечен хляб.
Оценка: 79-80/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тук съм го срещал за около 200 лв.
В обобщение: уиски, което остави усещане като от млад слабо опушен дестилат. Пред него бих предпочел Glenfiddich 15 y.o.
