Dark Mode On / Off

Lagavulin 16 y.o. single malt whisky

 Реших да завърша поредицата ревюта на шотландско уиски с един от гигантите сред опушените уискита – Lagavulin 16 y.o. single malt whisky. До момента вече ви представих силно торфения Laphroaig 10 y.o. single malt whisky и ирландското торфено уиски/ т.е. опушено с торф като някои от роднините си от Шотландия/ Connemara irish whiskey
 Бях чел, че този представител на Lagavulin се характеризира с около 40 ppm, което подсказа, че ме очаква завидно опушено присъствие. Да вметна, че странното съкращение след стойността 40 е утвърдения стандарт за обозначаване на съдържанието на феноли, които именно придават специфичния аромат при опушването на малца и се изчисляват като количество на милион. Сега няколко думи за марката. Дестилерията е основана през 1816г. от Джон Джонстън и e част от групата уискита на Diageo /предлага се в тематичната им линия „Серия на класическите малцове“/. Попаднах на версията, че синът на Джонстън е основал дестилерията Laphroaig, който пък по-късно починал трагично, падайки в съд, в който се дестилирало уиски. Връзките между двете дестилерии продължили и в идните години, като в повече от времето взаимоотношенията им се изразявали в нелоялни търговски практики, съдебни процеси, последваща доза номера и съдебни дела. Казано просто – Лагавулин конкурирала Лафройг, или поне се опитвала да го прави по всеки позволен и противоправен способ. Стигнало се до там, че от Лагавулин спрели водния достъп на Лафройг, но съдът присъдил в тяхна полза и самоуправните действия приключили. В следващия век борбата продължила и до 1998г. Лагавулин водел, но в тази повратна година Лафройг излязал начело като най-добре продавания „Айла“ скоч. И за финал – Lagavulin се слави като шотландската дестилерия с най-бавен процес на дестилация, пет часа при първата и 9 за втората, тъй като уискито е двойно дестилирано /каквито са и повечето шотландски малцове/. Толкова за фактите. Идва ред на „правото“. 🙂 

 Аромат – силен, интензивен. „Торфен“, опушен, пикантен, сладникав, водни боички, ванилия, грейпфрут. Вкус – силен, земен, горчив и пиперлив, джинджифилен, очаквано силно опушен. Финалът е сладникав. Опушен, със средна продължителност. 
 Оценка: 83/100.


 П.С. В блога вече е налично повторното му ревю, което направих приблизително две години по-късно след написването на тази статия. При последващите срещи успях да оценя подобаващо продуктите на Лагавулин.





 Lagavulin 16 y.o. single malt whisky





 I decided to finish the series of Scotch whisky reviews with one of the titans among the smoky whiskies – Lagavulin 16 y.o. single malt whisky. Up until now I presented you the heavily peated Laphroaig 10 y.o. single malt whisky and the Irish peated whiskey /i.e. smoked with peat like some of its relatives from Scotland/ Connemara irish whiskey.


 I had read that this representative of Lagavulin is characterized with about 40 ppm, suggesting that an enviable smoky presence awaits me. Let me interject that the strange abbreviation after the value 40 is the approved standart of indicating the content of phenol parts, that give the specific flavor at the smoking of the malt and is calculated as an amount per million. Now a few word about the brand. The distillery was founded in 1816 by John Johnston and is a part of the Diageo’s group of whiskies. I came across the version that the Johnson’s son founded the Laphroaig distillery, who later died tragically, by falling into a vat of boiling whisky. The histories of the two distilleries had remained closely tied through the following years, as in the most of the time their relationships measured in unfair trade practices, lawsuits, subsequent number of tricks and litigations. They came to the point that Lagavulin blocked off Laphroaig’s water supply, but the court decided in their favor and the arbitrarily actions ceased. The fight continued in the following century and Lagavulin had lead until 1998, but in that tipping year, Laphroaig won the round and came out on the top as the best-selling Islay scotch. And for finale – Lagavulin holds claim to Scotland’s slowest distillation with five hours for the first distillation and a further nine for the second. So much for the facts. Comes time for the „law“. 🙂


 Aroma. Strong and expressive. Peaty, smoky, spicy, sweetish, watercolor paints, vanilla, grapefruit. Taste – strong, earthy, bitter and peppery, gingery, expectedly peaty. The finish is sweetish. Smoky, of medium length. 
 Assessment: 83/100.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии