Dark Mode On / Off

Millstone Dutch single malt whisky, peated PX cask /05.2013-31.04.2018/

 Холандското уиски Милстън /Millstone/ открих преди повече от три години при едно мое посещения в бар „Мастърпийс“. Последваха още няколко срещи с продукти на дестилерията Зюдам /Zuidam/, където се добива Милстън и постепенно в мен се изгради представата, че все още младите ѝ напитки /все още не предлага уиски, по-старо от 12 години/ са доста привлекателни. Затова започнах да им обръщам повече внимание, споделяйки някои от тях и с приятели, които също откриха чар в него. Един от тях наскоро си бе закупил младото уиски, което ревюирам днес и без да се замисли ми предостави щедра доза от него, а аз се възползвах от отдалата ми се възможност да го запечатам в няколко снимки /Наздраве, Велизаре!/. Добре дошли в четвъртото представяне на Милстън в блога Храм на уискито, в което ще ви разкажа за Millstone PX peated cask, 05.2013-31.04.2018.




 Благинката е стегната в изряден вид – този път пристига с кутия, която съдържа интересна и полезна информация. На задната ѝ част е отразена част от технологията при производството. Почти като в стереотипната ми представа за Холандия, един от пасажите сочи, че ечемикът за направата на уискито се мели  в характерните вятърни мелници – за сведение, в Шотландия дестилериите го правят в големите си стоманени мелници, с които разполагат в пределите на производствените сгради. Същият този текст от кутията сочи, че избраният подход спомага да не се покачва температурата на зърното, а от там да се запази и аромата му, но дали това на практика е така или е единствено част от рекламната стратегия на Зюдам, не знам.

 Информацията обхваща още и техники при т.нар. „машуване“, при което горещата вода извлича захарите от зърното, както и времетраенето на ферментационния процес, коeто обхваща пет дни.  Интересно решение при Зюдам е това, сладникавата неалкохолна течност /wort/, към която ще бъде добавена маята, да бъде охладена до 20 градуса по Целзий – при шотландските компании градусите най-често са аналогични, тъй като температурата на т.нар. „wort“ не трябва да надвишава 35 – при този градус дрождите в маята биха загинали. Редуцирането на тепмературата се извършва в т.нар. „heat exchanger“. 

 Интересна е и продължителността на ферментацията. Сред шотландските производители този период зависи от няколко фактора, като е напълно мислимо заложената каша в края на седмицата да ферментира почти толкова, колкото и при Милстън, съответно по-дълго от партидите в началото на седмицата. Типичната продължителност в Шотландия е около 60 часа. Какво е значението на продължителността на ферментацията? Умните книги и хората от бранша твърдят, че ферментация от около 50 часа ще доведе до по-ясно изразен зърнен профил на бъдещото уиски, докато контакт с дрождите от около 60 и малко повече часа ще спомогне за отключването на допълнителен набор от аромати и вкусове в бъдещото уиски. Още по-дългият период на взаимодействие с маята ще доведе до още по-силна комплексност на уискито, независимо, че алкохолният градус на сместа „wash“, която впоследствие ще се дестилира, няма да се покачи. А говорейки за дестилация при Милстън е редно да споменем, че тя протича в двойка медни казани.


 Финалната част е отлежаването на спирта. За уискито, което представям днес, са подбрани бурета, в които преди това е съхранявано шери педро хименез. Алкохолът, който е с опушен характер, е осъществявал контакт с дървото почти пет години – получен е през май 2013г. и е бутилиран на 31.04.2018г. при 46%. Не мога да бъда категоричен дали е студено филтриран, но преди време отправих питания до Патрик ван Зюдам, притежаващ дестилерията, касаещи друго уиски и той ме увери, че компанията не ползва карамел е150, а и не прибягва до техниките на студената филтрация. Бих се радвал това да бъде отразено изрично на продуктите. 


 Аромат – сладост, младежки зърнен профил, спомен за сладникав какаов крем, нотки мента, дори евкалипт, карамелизирани портокалови корички, намек за опушеност, барбекю, снакс с мирис „бекон“, дори пушен колбас. Пикантни подправки като пипер и канела. Намек за сини сливи, желирани бонбони с мирис на червени плодове, череши и тревист мотив. С вода – без особена промяна. Плодови заемки, слаба опушеност и следи от виното. Щрихи кафе. Вкус – обилна сладост, слаба опушеност, пикантност, какаов крем, прах, отприщва слюноотделянето. С вода – още зърнена сладост, малц, нотки малини и пикантност. Финал – къс до среден, сладникав цитрус, пикантност, зърно, мента, последващ спомен за въглен. С вода – слаби танини, цитрусова кора и асоциация с прегоряло дърво.

 Оценка: 81/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 40-50 евро.

 В обобщение: уиски, при което младостта си проличава особено ясно при вкуса и финала, които не са особено богати.

      
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram