Whiskeytemple_Vladimir 
Чудесната неделя, пропита с ободряващ хлад, мъгли и свежест ме подсеща, че някъде в шкафчето си пазя спомен от Куба, с който още не съм ви запознал. Не, не става дума за шапката на Фидел или за фар от „Форд“ от 54-та година, а за шотландско уиски, което в някакъв момент от живота си е било срещнато с южния климат на Куба. Малцовата отвара е 21-годишният Гленфидик Гран Резерва /Glenfiddich Gran Reserva/, комуто ще посветя следващите редове тук. Не знам дали сте запознати, но шотландското уиски понякога залага на бурета, в които преди това е съхраняван ром, като той не винаги произлиза от Куба. В случая с Гленфидик са подбрани бурета от ром, произведен в областта Санкти Еспиритус в Куба, в които това 21-годишно уиски прекарва заключителните етапи на своя живот. Историята на бутилката е интересна и ще я разкажа, преди да споделя впечатленията си от течността.
Може би ви прави впечатление почти архаичната визия на стъклото, особено ако я поставим до модерната 21-годишна версия /Reserva rum finish/, също залагаща на бурета от ром, но която не указва страната на произход, а единствено географския район /актуалният ботлинг старее в бурета от карибски ром/. Тук е мястото да вметна, че Gran Reserva се явява наследник на една друга 21-годишна интерпретация на Гленфидик – Havana Reserve. Хавана Ризърв положила началото на серията със зрели малцове, съзрявали в бурета от ром. Уискито с това име обаче не просъществувало дълго – в САЩ, основаният пазар за Гленфидик, не гледали с добро око на стоките, които се асоциират с Куба и режима на Кастро, затова хората от дестилерията решили да променят името на „Gran Reserva“, за да запазят почти безграничния американски пазар, но допуснали наличието на кратък текст – cuban rum finish. Виждате го на малкия етикет на бутилката. Затова и при бъдещите версии той отпаднал и бил заменен с далеч по-приемливия за щатските власти надпис „Caribbean rum finish“.
Без значение на името, уискито при всяка от версиите е 21-годишно. Първоначално старее в екс-бърбън бурета, след което на помощ идват бъчвите от ром. Благинката е студено филтрирана, бутилирана е едва при 40% алкохол и цветът ѝ е подсилен с карамер е150. Все характеристики, които не харесвам особено.
Аромат – богат на жълти плодове, жълто грозде, жълти сливи, жълти екзотични плодове, нектарини, праскови, сладко от праскови, ванилия, мед, зърно, карамел, спомен за джинджифил, бонбони маршмелоу, ванилов крем, асоциация с бисквитена торта с бананова есенция, стрък мента, жълти стафиди, сок от круши, спомен за шампанизирано бяло вино. С вода – ванилия, ванилов крем, плодов крем от жълти плодове, сладко от бели череши, банани и асоциация с лешников сладолед. Вкус – масленост, сладост, нежна пикантност, зелени круши, сладникави жълти плодове, джинджифил, слабо нагарчащи кайсиеви ядки, лимонена кора. Впоследствие се засили дървесността и усещането за танини. С вода – сладост, свежи жълти плодове. Финал – среден, нотки лимонена кора, джинджифил, мента, слаба сладост, приятна дървесност, асоциация с жълти и зелени плодове. С вода – сладникав лимон, ментова хлад и слаба пикантност.
Оценка: 84-85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: стойността на тази версия се определя на вторичния пазар.
В обобщение: плодово уиски с приятна пикантност, което бих описал като „пролетна напитка“. Това, което ми липсваше бе по-висок градус и отсъствие на студена филтрация.
