Whiskeytemple_Vladimir 
Честита нова година, приятели! В първата статия за 2019-та година искам да ви пожелая здраве, щастие и повече позитивни емоции. Нека лошото остане зад гърба ви, а идните дни и седмици ви носят предимно приятни усещания! Пожелавам ви, както и на себе си, упорство и целеустременост в преследване на поставените задачи. Искам да ви благодаря за гласуваното доверие в изминалите години. Наздраве!
В първите часове на първи януари навярно мнозина от вас почиват от снощните тържества. Не знам до колко сте и на вълна уиски след изминалите празнични дни, но аз вече съм в креативно настроение – ще ми се да дам тон на годината с няколко думи за две уискита, които опита Яна. В статия № 801 от блога Храм на уискито ще ви запозная именно с нейните бележки – по време на ноемврийския уиски фест в Пловдив бяхме поделили задачите и докато аз опитвах едни уискита, Яна изследваше други. В тази и в следващите статия-две ще ви разкажа за нейните впечатления.
В днешния материал ще групирам две 21-годишни уискита. Тематично, нали?
Първи тон за годината дава актуалния ботлинг на Гленфидик, наричан „Winter Storm“ – „Зимна буря“. Той, както и Project XX и Glenfiddich IPA формират първите три бутилки от новата „експериментална“ търговска линия на Гленфидик, към която скоро в България ще се присъедини и Glenfiddich Fire & Cane. „Зимната буря“ /на мен името на уискито ми напомня на „Зимния войник“ от филмите на „Марвъл“/ е 21-годишно малцово уиски, което след първоначален период на отлежаване в бърбън бъчви, бива прехвърлено за около 6 месеца в бурета от френски дъб, в които преди това е съхранявано „ледено“ вино /ice wine е вид десертно вино, което е произведено от грозде, оставено на лозите до замръзването му/ от винарна в Канада.
За първи път „Winter Storm“ се появи преди около година, а малко след това бе напълнена и втората партида /Batch 2/ от него. Уискито носеше цена от почти 200 паунда, но въпреки това се разграби бързо, като интересът към него бе по-скоро колекционерски. До България достигнаха бутилки именно от втората партида, която опита Яна. Уискито е студено филтрирано, бих предположил, че е с подсилен цвят и е бутилирано при нисък градус – 43%.
Аромат – спомен за понички с пудра захар, кайсии, сладко от малини, парено тесто, ванилия, свежест, дървесина, ядки, жълти сливи, светло грозде, банани, бананови бисквити, ванилово-бананов крем, флоралност, шоколадови бонбони с лешник. Вкус – сладост, дървесно влияние, нотки препечено, спомен за кожа, нотки тютюн, танини, нотки тъмни плодове, мармалад. Сгряващо усещане, стафиди напоени в алкохол, сладкиш с ром, намек за канела, сушен банан, ванилиля и пудра захар. Финал – среден, сладък, затопляща пикантност. Оставя плодово усещане. Нотки ядки, леко накиселяващо усещане като от сини сливи, прегоряла дървесина. Щрихи череши, ягоди, къпини, както и спомен за прегорял сладкиш с плодове.
Яна не е посочила оценка, но сподели, че `и харесва. Аз го душнах и ароматът му беше приятен.
Второто 21-годишно уиски, с което ще ви срещна, произлиза от дестилерията Брухлади /Bruichladdich/ на о-в Айла. Носи името „La Berenice“ и съчетава спирт на завидна възраст, първоначално отлежаващ в бурета от американски дъб, прехвърлен в бъчви от вино сотерн и барсак. Барсак е и район в апелация Сотерн, произвеждащ сладко плодово вино. Самият аз отдавна исках да опитам тези 21-годишни версии на Брухлади /серията „Кюви“ се състоеше от три ботлинга – другите две финишират в бъчви от педро хименез и коняк/, но все не ми се отдаваше възможност. На феста бе налична бутилката, която виждате по-горе, но отново нямах сили да я изследвам, тъй като вече бях преминал в по-тежка малцова категория. „La Berenice“ носи 46% алкохол, не е студено филтрирано и е презентирано в естествения си цвят. Бутилката е пусната в продажба през 2012г. и вече се намира трудно.
Аромат – прах, спомен за мокър дървен под, меденки с канела, тревистост, спомен за тестено изделие със сирене, накиселяваща нотка, сладост, восък, лимонови нотки. С вода – ванилия, прах, тревистост и щрихи лимон. Вкус – добре изразена пикантност, сладост, мимолетен намек за прах. Нагарчащо усещане, лют пипер, кайсиеви ядки, билки. С вода – сладост, горчивина, слаба пикантност, но стои някак рехаво. Финал – къс до среден, сладникав, слабо пикантен, дървесен, носещ и усещане за танини. С вода – лека пикантност, слаба сладост и киселинност, танини.
Оценка: 83-84/100. Уискито не впечатли Яна. Подуших го и ми се стори почти лишено от аромат. Не знам дали това се дължеше на изветряла бутилка или на факта, че рецепторите ни вече бяха опознали по-интензивни напитки.
