Както започне месецът, така и ще върви. При мен стартира с поредната статия, в която ще си побъбрим за едно старичко уиски, което отдавна чакаше своя ред за ревю. Визирам 21-годишното Нокандо, реколта 1989г., което открих при гостуването ми в „Папа Джак“ в Сливен. След като Knockando 12 y.o. ми допадна се надявах по-старото уиски, ползвало по-добри бъчви /по презумпция/ да ми хареса. За нещастие, надеждите ми не се сбъднаха и отново ще премина към неутралната описателна форма – уискито е приятно, но не ме грабна. Нека разберем защо.
Дестилерията се казва Knockando / Ноканду или Нокандо/ и в превод от галски означава „малък черен хълм“ – географско понятие, за което може би „БТР“ биха могли да измислят нова гениална песен /харесвам „БТР“/. Основана е през 1898г. от Джон Томпсън в едноименното населено място в Спейсайд. Както много други дестилерии от този период, Knockando възниква във времето на големия уиски бум от края на 19-ти век. Малко по-късно обаче е засегната от колапса, предизвикан от скандала с братята Патисън, които се подвизавали като търговци и блендъри, но след като били осъдени за измами, компаниите, установили търговски отношения с тях пострадали финансово, а някои фалирали. През 1904г. Knockando била закупена от производителя на джин „W & A Gilbey“ /английска компания, притежаваща към онзи момент и Redbreast irish whiskey и други шотландски производители/ за 3,500 £, които през 1962г. се обединили с „United Wine Traders“, към които се числяли и „Justerini & Brooks“ /познати ни от етикетите на уискито „J & B“/. Под новото ръководство компанията получила финансова инжекция, като производствените и` възможности били увеличени, а голяма част от малцовата `и продукция била насочена към бленда „J&B“. Към настоящия момент дестилерията е собственост на компанията Diageo. През 2005г. малцът `и е прибавен към т.нар. „Линия на класическите малцови уискита“ на Diageo, включваща още Cragganmore, Oban, Talisker, Cardhu, Lagavulin, Caol Ila, Dalwhinnie, Glenkinchie и Clynelish. Годишният `и капацитет е 1 800 000 литра алкохол. За отлежаването на уиски се използват екс-шери бъчви, както и бъчви, в които е отлежавал бърбън Maker`s Mark или тенеси уиски Jack Daniel`s. И преди да премина към бележките си ще спомена, че Knockando е първата дестилерия с въведено електрическо осветление /върти ми се спомен, че дестилерията на Glen Grant също се славеше с подобна иновация/.
Уискито както споменах е 21-годишно. Цената му, ако може да го намерите, варира между 120 и 180 лв. Носи 43% алкохолно съдържание, студено филтрирано е и е с подсилен цвят. Отлежава основно в бърбън бъчви, а финишира съзряването си в бъчви от шери. На пазара са налични още някои 21-годишни вариации с означение на реколта, година на дестилиране, като това което пробвам е „родено“ през 1989г. Затова и профилът му навярно ще бъде различен от този събратята му. В края на миналата година /2015г./ Яна ме изненада с реколта 1988 /или 1990, не помня/ с доста светъл цвят, но още не съм го опитал /корекция от декември 2016г: отворихме го по време на уиски срещата в Шумен и ме изненада приятно/.
Аромат – мед, следи от шери, свежест, сладост, лека пикантност, мента, жълти плодове, плодова дъвка, плодови бонбони, спомен за бърбън, слаб спомен за плодово сладко /от сини сливи или ягоди/, кожа. Сладостта е осезаема. Появи се и асоциация с коктейлни череши, мириса на станиола от кутията с цигари, като шери нотките се засилиха след минути. Долових още щрихи тирамису, пакетче с подправки и още череши. С вода – тютюн, кожа и следи от тъмен плод. Вкус – масленост, пикантност, слаба сладост, спомен за восък, нищожно и краткотрайна асоциация с опушеност, сушени плодове, лешници, доза парфюмност и слаба горчивина след време. С вода – отчетлива горчивина и дървесност. Финал – среден, сушени плодове, малцов, слаба пикантност, спомен за тъмна бира, масленост, мед/ восък и не много силна сладост. По-късно още сладост, ядки, спомен за бърбън и пикантност. С вода – тревистост и спиртност. Оценка: 83/100.
В обобщение: Без да се повтарям – приятно уиски /особено без вода/, което според мен отстъпва на конкуретните 21-годишни дестилати, които опитах в последните месеци.
Whiskeytemple_Vladimir 
