Dark Mode On / Off

Glenburgie 15 y.o. single malt whisky, Ballantine’s Series No. 001

 Ако сте опитвали смесеното уиски Балантайнс, сте се докосвали и до поне дузина малцови дестилати от производители, за съществуването на които може би не сте подозирали по простата причина, че в състава на бленда се позлват неизвестен за нас брой малцове от дестилериите на компанията „Перно Рикар“, притежаваща не само марката „Ballantine`s“, но и не малък процент от шотландските ечемични производители. Голяма част от тях остават встрани от фокуса на внимание заради решението да не се акцентира върху тях чрез богато официално портфолио, като вместо това им се отдава значение на работен кон, който да захранва с енергия блендовете. Гленбърги /Glenburgie/ е такава слабо представена откъм официални ботлинзи дестилерия. Сред гамата на независимите бутилировачи /особено в продукцията на „Gordon & MacPhail“/ може да бъде открита, но едва преди няколко години „Перно Рикар“ взе решение да я промотира по-засилено като отделен играч, пускайки 15-годишна версия, част от търговската серия „Ballantine`s Series № 001“ – идеята зад това наименование предполагам е била да се обвърже конкретния продукт с по-разпознаваемата марка шотландско смесено уиски, за да се мотивират за покупка повече хора. Glenburgie 15 y.o. single malt се предлагаше, а мисля че и все още се намира, в магазините от типа на летищните, където открих през април 2018г. и моята бутилка.
 Две от снимките към тази статия направих през 2018г., когато течността още бе непокътната. Уискито обаче следва да се споделя с приятели и не след дълго течността в бутилката започна да спада, бивайки изместена от приятни спомени и буквално – от въздух, който исках да премахне остатъчната спиртност и в някаква степен да развие благинката. Минаха се още месеци и едва през 2019г. се реших да я опиша в блога. Преди това обаче ще ви запозная с историята на Гленбърги, тъй като това е едва второто ревю на неин продукт, който помествам в Храма на уискито и е напълно възможно да се пропуснали дебюта `и.
 Гленбърги
се намира в района Спейсайд в Шотландия, в близост до Бенромах
/Benromach/ и Глен Морей /Glen Moray/. Възниква под името „Килнфлат“
/Kilnflat/ през 1810г. Едва към края на 20-те години на 19-ти век
започнало по-засилено производство. През 70-те години преустановила
дейност, но през 1878г. била закупена от нов собственик, който освен нов
живот вдъхнал и ново име на дестилерията, която получила актуалното
наименование „Glenburgie“.
 
 Първите
години на 20-ти век не били особено благодатни и Гленбърги отново
затворила врати през 20-те години. Десетилетие по-късно била закупена от
канадската компания „Хиръм Уолкър“ /Hiram Walker/, който добавил към
традиционните медни казани и чифт от т.нар. „ломонд казани“ /Lomond
stills/, които представляват комбинация между тялото на меден казан и
шия на колонен дестилатор, разделена на отделни звена. Чрез тях се
целяло производството на уиски, различаващо от се от добиваното през
меден казан или колонен дестилатор. Ломонд казаните снабдявали
компаниите с малцово уиски за блендовете, но рядко полученият чрез тях
алкохол бил бутилиран и като малцово уиски. При Гленбърги то носело
името „Glencraig“ /Гленкрейг/. Производството му било преустановено през
1981г., когато казаните Ломонд били премахнати.
 В края на
80-те години на 20-ти век „Хиръм Уолкър“ бил закупен от предшественика
на компанията „Алайд Домек“ /Allied Domecq/, които пък към днешна дата
са заменени от алкохолния гигант Перно Рикар, притежаващ и смесеното
уиски „Chivas Regal“. В началото на 21-ви век дестилерията отново
преустановила дейността си, а през 2004г. старата сграда била разрушена,
а на нейно място била изградена съвременната. За да отговаря на
засиленото търсене на уиски, Гленбърги получила и още медни казани.
 
 Говорейки за Гленбърги си спомням, че уискито, което представям днес бе пуснато в продажба преди няколко години, може би през 2017г., заедно с още два малцови дестилата на „Перно Рикар“, също носещи името „Ballantine`s Series“ – това бяха 15-годишния Глентохърс /Glentauchers/ и 15-годишния Милтъндъф /Miltonduff/. И тези дестилерии, както и Гленбърги, се числят към малцовете, имащи за основна роля изграждането на смесените уискита на компанията-собственик. Засега не съм ги опитвал, но знам, че се предлагаха на поносими цени и може би скоро ще ви ги представя. Нека сега се концентрираме върху Glenburgie 15 y.o.
 Етикетът разкрива вида отлежаване – то е преминало в бурета от американски дъб. Това обаче не означава, че всички бъчви са ползвани преди това за съхранение на бърбън – по ред причини, най-вече икономически, американският дъб се ползва и в европейската винена индустрия, като е напълно възможно /по мое мнение повече от възможно/ някои от буретата с 15-годишно Гленбърги да са съхранявали преди това вино – испанско шери или с произход Франция. Изводът си базирам не на цвета на благинката, който имам съмнения, че е подсилен с карамел е150, а на профила `и, който силно ми напомни на букет от червени плодове, присъствието на които си обяснявам именно с подбор на винени бурета. Проверих сайта на Балантайнс, където е поместена продуктова информация и за малца, но тя бе повече от бедна и безполезна в това отношение. Научих колко калории съдържат 31 милилитра алкохол, но не успях да прочета подробности за произхода и историята на бъчвите, за естеството на цвета и за това дали благинката е студено филтрирана. Тук съмнения не съществуват – уискито е бутилирано при 40% и е насочено към широк кръг от купувачи, за които замътването от нефилтрирания продукт би могло да бъде плашещо. За да се подсигурят срещу такива страхове, някои компании „пречистват“ уискито си като го изстудяват до почти отрицателни температури, след което го прекарват през филтри, отнемащи естествените мастни съединения на ечемика – същите, които иначе оставят по-богат и плътен вкус.
 Аромат – доза свежест, розови и червени плодове, малини, розово/ червено грозде, цветя, червени ябълки, спомен за десерт с малинов или черешов крем, осезаема прилика с винено влияние, нотки зрял портокал, сладост, черешов ликьор, слаба пикантност, бонбони с бял шоколад и плодов пълнеж, ванилия, ванилов крем или ванилов сладолед, зряла мандарина, прилика с ром Ел Дорадо, следи като шери, щрихи печени орехи, кекс с орехи, плодова тарталета с червен плод, нежно почти „tawny port“, спомен за десерт със сушени червени червени плодове, компот от ягоди, газирана напитка или сок с мирис на червен плод, смлян пипер, пудра захар и сладкарски подправки. С вода – свежест и доза спиртност. Вкус – обилно сладък, приятна дървесност, нищожна пикантност, слаба сухота, плодово усещане, танини, свежест. С вода – танини, нагарчащи ядкии и червени ябълки. Финал – среден, нотки малц, сладникаво-нагарчащ, плодов нюанс, пикантност, но не интензивна, лека сухота, маслен, оставя усещане за грозде, слаба дървесност, а след второто отпиване повече танини и спомен за цитрусова кора. С вода – слаб солен мотив и дървесност.
 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен бе около 70-80 лв.
 В обобщение: богато на плодови нотки уиски, което остави впечатление за винено влияние. Повече ми хареса без вода.
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram