Dark Mode On / Off

Braeval /Braes of Glenlivet/ 1994 – 2016 single malt whisky /Samaroli, cask # 165655/

 Новата година поднася уиски представяне от непозната за мен шотландска дестилерия. Предполагам и за вас. Името `и е Брейвъл /Braeval/, но е възникнала под друго наименование – Braes of Glenlivet /Брас ъф Гленливет/. „Брас“ /Braes/ в превод означава стръмен хълм и подсказва местоположението на производителя – разположена е на около 350 метра надморска височина в селцето Чапълтаун /Chapeltown/, която по стандартите на Шотландия `и отрежда едно от челните места по този показател – позиция, оспорвана от Дауини /Dalwhinnie/. Водата за добива на уиски се черпи от извора Питилай Бърн /Pitilie Burn/, който снабдява с живителна течност и дестилерията на Аберфелди /Aberfeldy/. За разлика от Аберфелди и Дауини, с които направих паралел в изложението, Брейвъл не разполага с официално портфолио. Защо и какво описвам тогава? Пиша „описвам“, а не „опитвам“, тъй като уискито бе изследвано от Яна по време на пловдивския есенен фест, а не от мен. Подуших го, но в чашата пред мен стоеше друг дестилат, с когото ангажирах вниманието и рецепторите си.
 Braes of Glenlivet възниква пред 1973г., когато компанията „Шивъс Брадърс“ /Chivas Brothers/ я изгражда, водена от нуждата от допълнително количество малцово, ечемично уиски, за своите блендове, водещ сред които е Chivas Regal. Към този период „Шивъс Брадърс“ са били собственост на канадската компания „Сийграм“ /Seagram/, притежаваща в идните 30-тина години още почти дузина шотландски дестилерии.
 „Сийграм“ увеличили броя на медните казани на 6, в опит да достигнат до по-висок производствен обем. На пазара обаче не бил пуснат официален техен ботлинг на Брас ъф Гленливет, а цялото произвеждано количество от малцово уиски се разпределяло за нуждите на блендовете. Производственият процес бил почти изцяло компютъризиран/ механизиран и човешкият фактор бил сведен до минимум, за разлика от други дестилерии, отворени за посещения на туристи, където се поддържа романтичната представа за уиски производството, включваща търкаляне на бурета от човешка ръка, ръчно управление и контрол на медните казани, обръщането на ечемика на ръка в сградите за сушенето му и т.н.
 В началото на 90-те години „Сийграм“ променили името на Брейвъл /Braeval/, за да избегнат погрешната асоциация с друг шотландски производител – дестилерията The Glenlivet. Малко по-късно компанията, функционираща в различни бизнес клонове, била придобита от „Перно Рикар“ и „Диажио“.
 През 2000г. френският алкохолен гигант /Перно Рикар/ установил контрол над „Шивъс Брадърс“ и върху управляваните чрез тях /“Ш.Б.“/ дестилерии, сред които попадала и Брейвъл, а през 2001г. тя преустановила дейността си за период от около 6 години.
 Понастоящем Брейвъл функционира, изпълнявайки зададената `и роля да снабдява смесените уискита с необходимия малц. Новите собственици от „Перно Рикар“ все още не са уважили малцовата аудитория с официален ботлинг /подозирам, че това ще се случи в даден момент/ – наличните едномалцови версии на пазара са дело на компаниите независими – бутилировачи.
 Такава бутилка /№ 10/240/ опита Яна – това е и шишето, което съм снимал. То е част от гамата на италианския бутилировач „Самароли“ /Samaroli/. Благинката е била дестилирана през 1994г. – годината, сочена за момент, в който „Сийграм“ променят името на дестилерията. Уискито е отлежавало почти 22 години – бутилирано е в Шотландия през 2016г. за „Самароли“. Произлиза само от една бъчва с № 165655, навярно ползван вече бърбън хогсхед, от която са напълнени 240 бутилки при 45% алкохолно съдържание. Не разполагам с категорична информация дали течността е студено филтрирана и дали е презентирана в естествения си цветови вид – политика на независимите бутилировачи е да не добавят карамел е150 и предполагам, че тук такъв не е бил употребяван. Друг аргумент в подкрепа на това ми предположение е и цветът на бутилката – тя е почти непрозрачна и не позволява на сетивата ни да се подведат по краските на течността. Това обезсмисля и добавянето на оцветител, чрез който някои компании целят да създадат грешна представа в потенциалния купувач.
 Следват бележките на Яна.
 Аромат – нотки ванилия, лимон, манго, банани, ананас, мандарини, червен портокал, крем шампанско, крем брюле, бяло сладко вино и асоциация с пандишпан. Щрихи жълти стафиди, лимонада, прилика с мириса на сметанова торта, кондензирано мляко, пудра захар, прилика с мириса на плодови бонбони, портокалови корички, маслен крем, нюанс на лавандула и доза парфюмност. Вкус – слабо пикантен, сладък. Носи усещане като от лимонов сиропиран блат. Долавя се масленост, асоциация с кроасан с ванилов крем или с крем шампанско, нотки бял шоколад, лимонови корички, джинджифил, флоралност, захарен сироп, асоциация с бисквитена торта с банани, бишкоти напоени в прясно мляко, дори морковен сладкиш със стафиди с крем маскарпоне. Финал – флорален, в някаква степен бонбонен, воден от щрихи ванилия, банани, отново усещане за пандишпан и блат на торта, бутер сладкиш с пудра захар, кокос, крем ванилия, сметана за торта, филирани бадеми, масленост и отчетлива сладост.
 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram