Вярвате или не, днес ще ви разкажа за първото опитано от мен уиски за 2019г. – в предишните няколко статии представях бележките на Яна, тъй като първите дни от Януари стоях по-далеч от чашата Гленкирн /Glencairn/. Искаше ми се да дам заслужена почивка на въприятията си, която ще им се отрази с оглед предстоящите благинки, които съм наумил да опитам. Сами знаете, че около празниците се подлагаме на не до там леки хранителни изпитания и честата употреба на алкохол единствено затруднява функциите на съвкупността от системи, наречена човешко тяло. Но преди няколко дни прецених, че съм готов за кратък двубой с уискито, което приветливо ви се усмихва от началната снимка. Това е Balvenie 14 y.o. Roasted malt single malt – не го бъркайте с 14-годишното Балвени, отлежавало за кратко в бурета от ром, което се открива в настоящето. Благинката, която днес ревюирам е била еднократен експеримент на едноименната дестилерия от 2006г. и понастоящем се числи към т.нар. „колекционерски уискита“. Аз не съм колекционер, а уиски ентусиаст и малцов изследовател, затова от мен ще научите повече за това как е било произведено уискито и какви дегустационни бележки спусна съзнанието ми към ръката, която ги отразяваше във верния тефтер.
Да насочим вниманието си към технологичните особености на дестилата. Балвени принадлежи на компанията „Уилям Грант и Синове“, която дарява света и с Гленфидик. Т.е., хората, ангажирани с производството на благинката спокойно можем да квалифицираме като експерти. През 1992г. те са решили да използват по-изпечен ечемик за производството на алкохола. За целта, вместо пет дни, за един ден са оставили зърното да покълва, след което е било изсушено в помещението килн и е било допълнително изпечено при около 200 градуса по Целзий в съоръжението, известно като „roasting drum“. Този допълнително обработен термично ечемик /технология, използвана при производството на тъмната бира стаут/ е бил смесен с останалия малц, впоследствие е бил смлян и накрая е бил насочен за дестилиране през медните казани в дестилерията. 14 години след това, през 2006г. добитият по този метод спирт е бил бутилиран като Balvenie 14 y.o. Roasted malt whisky.
Не разполагам с достоверна информация какви бъчви са били ползвани за отлежаването на уискито. Нито в сайта на Балвени, нито на етикетите на бутилката фигурира подобно отразяване. Акцентира се на факта, че цялата партида, пусната в продажба е включвала 34 бурета. Бих си позволил да предположа, че големият процент от тях се е състоял от екс-бъчви от бърбън първо и последващо пълнене.
Течността не е била студено филтрирана и уискито е било бутилирано при щедрия алкохолен градус от 47,1%. Имам подозрения, че е възможно да е ползван карамел е150 за подсилване на цвета му.
Аромат – уискито се усеща свежо и игриво и по нещо ми напомни на ирландското пот стил уиски. Долових нотки жълти плодове, восък, зърно, тревистост, спомен за сушени кайсии, ванилия, праскови, прасковен компот, плодова сладост, крем ванилия или крем брюле/ шампанско, нотки сладки с бял шоколад и кафе, тирамису, десерт „Наполеон“, маршмелоу, намек за солена сушена подправка. Разгадах още пикантни нотки, редом до които стои чистият дух на алкохола. Бих добавил още щрихи лимон и лимонов десерт, слаба парфюмност, зелени сливи, зарзали, пудра захар, мед, билки и жълти ябълки. С вода – ванилия, свеж облик, сладост, свежи плодове, лакта, карамел, накиселяващо усещане като от печен жълт плод. Вкус – интензивен и пикантен, заемки мед, восък, сладост, зърно, сладникав лимон, който обаче оставя и усещане за горчивина, джинджифил. Отприщва слюноотделянето. Появи се и асоциация с прах, бадеми и кайсиеви ядки. С вода – сладост, сок от жълти плодове, зърно, горчивината отстъпва. Нотки печен хляб. Финал – среден, сладко-нагарчащ, тревистост, свежест, нотки какао и кафе, джинджифил, сладникав жълт плод, нагарчащи кайсиеви ядки, масленост, последвана от сухота. С вода – дървесност, сладост, жълто-зелени плодове, масленост и прилика със сладникаво бяло вино.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: скоч, който силно ми напомни на pot still ирландско уиски.