
Коледният сезон асоциирам с празничните вкусотии и с опушените уискита. Темата с дима в момента е доста актуална и няма да я закачам. Вместо нея ще нищя качеството на въздуха в чашата, а то беше на високо ниво в последните няколко статии. В навечерието на статия № 790 ще ви разкажа за още едно вкусно уиски, парите от което блазнят сетивата в почти коледен дух – за съжаление не разполагам с цяла бутилка от него, а само с мостра, която успя да ме убеди в достойнствата на този шери „гигант“. Сдобих се с нея през март месец, когато в София, в рамките на феста „Whisky, rum & wine 2018“ глобалният уиски представител на дестилерията Гленфарклас /Glenfarclas/, Иън Макуилям, изнесе презентация, посветена на уискита на семейната дестилерия от Балиндалък /с това име са означавани и част от независимете версии на Гленфарклас до момента на основаването на дестилерията Ballindaloch/, пълнени само от по една бъчва – т.нар. „The Family casks“, които може би сте срещали вече и в България.

За разлика от общодостъпното портфолио на Гленфарклас, „The Family casks“ версиите са значително по-редки и ограничени като количество – причината е, че всеки представител на тази търговска линия е пълнен само от по една бъчва. Затова и уискито, спадащо към лимитираната гама се определя и като „сингъл каск“ /single cask/. Най-старите дестилирани версии на Гленфарклас от тази поредица датират още от 50-те години на 20-ти век, но по чисто обективни причини те са почти недостъпни – може да откриете все още някои от тях в бара „Mash Tun“ в Аберлауър на цени от по няколкостотин паунда – не за цялата бутилка, а за едно драмче /драм – количество уиски, обикновено между 20 и 30 мл./. „Меш Тюн“ е заведението, славещо се с най-богатата уиски колекция от „Family casks“ в света.

В двете поредни години, в които бяхме в района на Аберлауър, не успях да го посетя, за да наснимам стената на малцовата слава. Не бих могъл да споделя впечатленията си за дестилатите от 50-те или 60-те години, дори и да бях отседнал в бара – нито съм богаташ, нито спринтьор. За моя радост провеждането на подобни уиски дегустации на уиски фестовете дава възможност на простосмъртните като мен да се докоснат и до по-специалните малцови версии. Иън не донесе уиски от 50-те или 60-те, но представи пет вариации, пълнени от четири декади – имаше уиски от 1979г., от 80-те, две чеда на 90-те и един малц от 2001г., който вече може да откриете в блога – съдбата му ще споделят и останалите благинки от списъка, но днес ще се занимаем с приблизително 27-годишния Гленфарклас, роден през 1990г. и бутилиран на 07.11.2017г.

На снимката това е бутилката в средата. Снимките направих в края на дегустацията и не успях да дам най-доброто от себе си, но мисля, че успяват поне малко да разкажат за красотата на едномалцовото шери „чудовище“. Под „шери чудовище“ или „шери гигант“ имам предвид типа отлежаване на уискито. Стана дума, че произлиза от една бъчва от вида „бът“ /sherry butt/ – това ще рече буре с обем от приблизително 600 литра. Номерът му е отразен на етикета – #9255. От него са напълнени 596 бутилки. Самото буре преди това е съхранявявало испанското вино шери /по всяка вероятност олоросо/ и ако не се лъжа е първо или второ пълнене. Буретата от олоросо шери са основните, с които боравят хората от рода Грант /вече шест поколения те управляват дестилерията/ – тези от бърбън и порто са ограничени на брой и шансът да откриете бърбън отлежал Гленфарклас е по-висок при независимите бутилировачи като „Cadenhead“.

Уискито е с натурален цвят и не е студено филтрирано – филтрират се тези с алкохолно съдържание до 46%, тъй като до тази граница алкохолът може да се замъти при добавена вода/ лед или при престой в хладно помещение. При Glenfarclas 1990-2017, cask #9255 съдържанието на алкохол е 51,2%. Такова е било то и в самата бъчва, преди да се бутилира благинката – затова уискито се означава като „cask strength“.

Аромат – шери гигант. Нотки какао, ядки, намек за тъмен ром или бренди, подправки, сушени тъмни плодове, пикантност, карамфил, канела, прилика с прегоряла печена круша или ябълка, сладко от круши, какаов зърнен десерт, далечна асоциация с шарена сол и смлени сушени подправки, нотки сушени сини сливи, намек за ацетон, кафе, черешов ликьор, сладко от вишни, асоциация със захарен памук, накиселяващо сладко от червен плод /касис, малини или боровинки/, нотки кожа. С вода – карамел, подправки, намек за червен или тъмен плод, сладко от череши, сушени фурми и сливи. Вкус – интензивен, пикантен, сладък и сгряващ. Носи усещане за дървесност и слаби танини, какао, намек за сушен тъмен плод, череши и доза тревистост. Напомни ми на прегорял крем карамел. Долових още нотки джинджифил, както и прилика с екзотичен плод /ананас/. С вода – по-осезаема сладост, чувство на трохи в устата, индикиращо дървесност. Пикантността е по-умерена, но все още се усеща. Асоциация с кокосово десертче и джинджифил. Финал – среден до траен. Танини, пикантност, слабо усещане за сухота, слабо нагарчащи ядки, сладост, череши, ягодово сладко, дървесност. Асоциация с тъмна сладка бира, зърно, какао и шоколад с висок процент на какао. С вода – разви се дървесността, нотки череши и нагарчащи ядки.
Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: шери гигант с добре изразена дървесност.