Dark Mode On / Off

Glen Moray 18 y.o. single malt whisky Elgin Heritage

 
 След чудесните няколко празнични дни пролетта продължава да бъде все така щедра, а с по-щедрите слънчеви лъчи реших да ви поднеса нова статия в блога. Още през миналата седмица опитах 18-годишния Глен Морей /Glen Moray/, но представянето му оставих за по-късен момент – всеки има нужда от отдих и от „презареждане на батериите“. С мостра от него разполагах още от изминалия есенен уиски фест, но тъй като в клуб Зино в Шумен попадна бутилка в цялата `и прелест, реших да опитам именно течността от нея. Продуктите на дестилерията носят приятен ароматен и вкусов заряд, без да мога да кажа, че съм влюбен в някой от тях. Просто добро уиски, което от скоро получи няколко по-луксозни и премиум ориентирани ботлинга, сред които попада и споменатият вече Glen Moray 18, чиято цел е да демонстрират още по-явно потенциала на дестилерията, оставаща някак в сянка на по-именитите си съседи от шотландския район Спейсайд. А дали сградата е сенчеста ще мога да споделя след около два месеца, когато се каня да я посетя и да опитам някои от ексклузивните заглавия на марката, налични само за гостите `и.
 Спомням си, че вече съм ви срещал с част от гамата на Глен Морей. Сред представените от мен красоти може да откриете 16-годишната версия, 10-годишния малцов дестилат, отлежавал изцяло в бъчви от шардоне, както и зрелия 25-годишен Глен Морей, прекарал известен период в бъчви от порто. Имах кратка среща и с актуалния Glen Moray 15, който ми направи приятно впечатление, но бележки не водех и да си призная – не мога да си спомня нещо чутовно за него. Общото при всички тях бе, че за отлежаването им се ползват и бурета от вино, освен традиционните ползвани бърбън бъчви, а градусът се поддържаше около законовия минимум /40-43%/. Glen Moray 18 обаче е друга „бира“ и подходът към него си личи не само от вида на солидната му кутия, която не съм снимал, но и от селекцията на бъчвите и градуса на бутилирането му. Ще се върна към тях след кратък прочит на историята на марката.
 
 Дестилерията на Glen Moray се намира в градчето Елгин в Шотландия, коeто от своя страна е неизменна част от уиски региона Спейсайд /Speyside/, откъдето произлизат мнозинството едномалцови дестилати на скотите. Започва съществуването си като пивоварна през 1828г. под името „West Brewery“.

  През 1897г. била преустроена в дестилерия от „Glen Moray-Glenlivet Distillery Company“ и започнала производството на малцов дестилат. Ако се чудите какво общо има името „Glenlivet“ с това на благинката от снимката, може би бих ви отговорил с „почти нищо“. Истината обаче е далеч по-прагматична – през онези години името на дестилерията Glenlivet било символ на качество и много от дестилериите го прикачвали към своето име /дори и хората от Macallan не се сдържали/. Тази практика си била меко казано нелоялна и наследниците на основателя на Гленливет водели закономерно дела срещу нарушителите, в резултат на които било отсъдено, че допълнението „Glenlivet“ можело да бъде ползвано единствено от дестилерии, находящи се в близост до река Ливет /Glen – долина, Livet – голяма река в Шотландия/. Преди тези съдебни решения всеки желаещ да се ползва с облагите от славата на Гленливет можел да го добави към своето име. За оригинала – дестилерията на Glenlivet, останало изключителното право да се изписва като „The Glenlivet Distillery“.

  Но стига с думите за Гленливет, да се върнем към Глен Морей. През 1910г. била затворена. През 1912г. дейността била възобновена, но скоро отново затворила кранчето. И така до 1920г., когато била придобита от Макдоналд и Мюр – имащи дялово участие и в Glenmorangie. Пред тях стояла дилемата дали да си похарчат парите за Glen Moray или Aberlour, като в крайна сметка се спрели на първата опция. През 1923г. малцът отново потекъл. За кратко била затворена през 1958г., когато я преустроили. През 1996г. компанията Макдоналд и Мюр променила името си на Glenmorangie plc, а през 2004г. била закупена от от „Louis Vuitton-Moet Hennessey“ за 300 млн. паунда. Във времето, когато Glen Moray била притежание на Glenmorangie на пазара били пуснати и разновидности на уиски с винени финиши.

  През 2008г. Glen Moray сменила „господаря си“ с френската компанията „La Martiniquaise“. Именно под новата власт Moray пуснали през 2009г. за първи път доста „торфено“ уиски с фенолно съдържание от 40 феноли на милион – почти колкото при Laphroaig и Lagavulin. Новите собственици насочили и голяма част от произвеждания малц за бленд уискито /смес между зърнени и малцови дестилати/ си „Label 5“, което се намира и в нашата магазинна мрежа.

 
 
 
 Обратно на очакванията за ползвани винени бъчви, с които може да останете, четейки написаното от мен за склоността на дестилерията да ползва бурета, съхраняващи напитката на Дионис, 18-годишният Морей старее в бърбън бъчви, първо пълнене /първото уиски след бърбъна е бил именно този Глен Морей/. На етикета и кутията си пише единствено, че бъчвите са от американски дъб, което подсказва, че е възможно да са ползвани и шери бурета, правени от него. При дегустацията не открих съществено шери влияние, което ме насочи по-скоро към бърбън матурация. Това ми разбиране се потвърди и от отразеното в malt-review.com по повод представянията на новите войници в армията на Glen Moray.
 
 
 Снимка на задния етикет, където също липсва прецизиране на информацията за вида бъчви.
 
 
 И ако подборът на буретата бе въпрос, който допукаше интерпретации, то възрастта на дестилата и алкохолното съдържание са установени със силата на аксиома. Пълнолетният Морей е пълнен при 47,2% алкохолно съдържание, което /поне по спомен/ го превръща в най-високо алкохолния 18-годишен официален ботлинг, който съм описвал до момента. А това си е плюс. Прибавете към това и отсъствието на студена филтрация, и може да позволим на усмивката да завземе лицето ни. Но не съвсем, тъй като липсва информация дали краските на уискито се дължат единствено на годините отлежаване или е ползван е оцветител карамел е150.
 Аромат – мед, малцова сладост, зелени билки, свежест, ванилия, зрели жълти плодове, канела, щрудел, праскови, жълти сливи, жълти ябълки, захарен памук, екзотични жълти плодове, банани, пикантност, пудра захар, жълти круши, кайсии, зърно, крем брюле, кокосово сладкишче, слаба парфюмност, сушени подправки и прасковен компот. С вода – още мед, спомен за меденки, лимон, ванилия, прегорял крем карамел, спомен за бърбън, тофи/ лакта, праскови от компот, пъпеш „Галия“. Вкус – интензивен, пикантен, носещ солидна медена сладост, малц, ванилов крем, сладки жълти зрели плодове, джинджифил, цитрусова кора /лимонена/, но с преобладаваща сладост над горчивината, карамелизирани ядки, ананас, жълти ябълки. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, карамел, сладък сочен плод /жълта круша/, зърно и свежест. Финал – среден до траен, малц, сладост, банани, цитрусова кора и слабо нагарчане, джинджифил, лимон, масленост, мед, свежест, слабо нагарчащи ядки, дървесност, сладко от бели череши. С вода – малц, слаба пикантност, тревистост, слабо нагарчане като от лимонена кора, мед, слаба сухота и дървесност. 
 Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 120 лв.
 В обобщение: уиски със свеж характер – споменът за зърно и асоциацията със свежи плодове гарнират леката дървесност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram