Whiskeytemple_Vladimir 
Не всеки ден ти се отдава случай да опиташ уискито на Джордж Вашингтон, нали? Онзи Вашингтон, който побеждава британците в края на 18-ти век и който по-късно става един от най-големите производители на ръжено уиски в САЩ. Не, не съм открил забравена негова бутилка в скрина на мой предшественик, не съм пътувал и до родината му – гледал съм „Патриотът“ поне седем пъти, но не Мел Гибсън проводи бутилката. Заигравката със славното за американците историческо име не е мое хрумване, а е част от рекламната стратегия на компанията, предлагаща уискито от снимката. В тази си разновидност то е бърбън, но хората от Михтърс предлагат и други дестилати, стъпващи на местните дестилационни практики, включващи и производството на ръжено уиски. Ще ви разкажа в резюме за намиращата се в Кентъки дестилерия на Михтърс и за връзката `и със събитията около войната за американска независимост.
Самата дестилерия в Шайвли, Кентъки е сравнително нова. Не мога да бъда категоричен кога точно е основана, но съдейки от информацията, на която попаднах е на не повече от десетина година. Възможно е да бъркам. В сайта на whisky.com попаднах на няколко нейни чудесни снимки, които може да разгледате на самия сайт. По-интересните факти обаче са свързани с други производители, чрез които настоящите собственици оправдават значимостта на делото си.
Първият такъв производител носел името Shenk’s distillery, която функционирала към средата на 18-ти век в Шефърстаун, Пенсилвания. Именно Шенк произвеждала традиционното за времето си ръжено уиски, което се харесвало на Вашингтон, който на свой ред започнал производството му в края на мандата си. Дестилерията била фамилна собственост на рода Шенк, който я ръководил до началните години на 19-ти век. Заради финансови затруднения Шенк я продали на Абрахам Бомбъргър, който я прекръстил на Bomberger distillery /наричана и Bomberger’s/.
През 20-ти век дестилерията сменила господарите си неколкократно, като през 50-те години на века, Луи Форман /собственик/, пуснал на пазара за първи път уиски с името „Михтърс“ /Michter`s/, което му хрумнало след като компилирал имената на двамата си сина. За нещастие, дестилерията в Пенсилвания преустановила производство през 80-те и 90-те години и по-късно била разрушена. Това обаче не бил края за марката „Михтърс“, която била закупена от Ричард Нюман, който преди това работил за други производители в Кентъки. Към онзи момент Михтърс не разполагал със своя дестилерия и предлаганато от тях уиски било закупувано от други производители от района. Затова под името „Михтърс“ в САЩ се предлагат дори 25-годишни бърбъни и ръжени уискита, които не са произведени в новоизградената дестилерия.
Едва в зората на новия век била Михтърс се сдобил с дестилерия, намираща се в Шайвли, Кентъки, в която освен чрез медни казани уиски се дестилира и посредством колнонни дестилатори. А от преди няколко години постът на „мастър дистилър“ се заема от Памела Хейлман, която разполага със солиден опит, натрупан в семейството на Jim Beam /Джим Бийм/. Водеща политика на компанията е филтрирането на продукцията им по специфичен за всеки дестилат начин, както и грижите, които се отделят за засилване на взаимодействието между спирт и дърво.
Красивата бутилка, която виждате на снимките, крие бърбън, наречен Michter’s US#1 Small Batch Bourbon. Мостра от него получих от приятел /наздраве, Младене/, с когото се срещнахме наскоро и той бе взел бутилката със себе си, тъй като знае, че обичам да илюстрирам статиите си с красиви снимки. Уискито явно е било предназначено за вътрешния американски пазар, тъй като вместимостта на шишето е 0,75 л. Уискито не носи означение на конкретна възраст и не мога да кажа дали е произведено от новата дестилерия или единствено е бутилирано от Михтърс. Макар че не носи означението „straight bourbon“, бих предположил, че цветът му е напълно естествен и не се дължи на добавен оцветител /ако посетите сайта на компанията ще забележите, че етикетът на представената там версия на Small batch е означена като „стрейт бърбън“/. Със сигурност знам, че дестилираната каша е включвала поне 51% царевица /законовият минимум за бърбъна/, към която е добавено количество ръж и малциран ечемик. След дестилирането на алкохола той е положен в нови обгорени бъчви от американски дъб за неизвестен период, преди бутилирането му. Small batch се предлага в лимитирани количества на партиди, като бутилката, която опитвам е от № 16В144. Алкохолният му градус е 45,7% или 91,4 proof.
Аромат – накиселяващи и ферментиращи тъмни плодове, основно сливи, праскови, ягоди и череши, плодово боле, нотки ръж, коледни подправки като карамфил, асоциация с тъмен ром, шоколад. Уискито носи мирис, който се среща и при другите вкусни напитки от това семейство. Долових нотки портокал, дървесина, ацетон, стафиди, киснати в алкохол, бадеми, приятна пикантност, сладост, карамел, а след минути се засили усещането за сладък тъмен ром и какао. С вода – плодов букет, карамел, шоколад със стафиди. Вкус – осезаема сладост, ръжен нюанс, приятна пикантност, карамел, череши, черешов ликьор, прегорял карамел, печен сладкиш с плодове, крем карамел. Дървесността не е толкова силна, а се долавя по-силен плодов характер, масленост, пуканки. При второто отпиване усетих повече от дървото. С вода – сладникав, по-слабо пикантен. Финал – среден по продължителност, приятно пикантен, леки танини, намек за ацетон, бадеми, лека сухота, последвана от тъмноплодова сладост, ръж, какао, кафеени зърна и бонбони виолетки. С вода – плодови бонбони, плодово сладко.
Оценка: 86/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: пивък и вкусен бърбън с плодов характер.
