Dark Mode On / Off

Glengoyne Burnfoot single malt whisky

 Почти 40 минути след полунощ захващам подготовката на статия № 643 в блога Храм на уискито. Последните няколко дни са доста натоварени и едва сега ми остана време да понапиша няколко реда за поредното уиски, попаднало в чашата пред мен. Отлях го преди година при посещението ми в бар Калдо в София, броени часове преди Уиски фест 2016г. Ето че днес, вече 19.10.2017г., се заемам с представянето му, отново часове преди ежегодния фест, вдъхновен от уиски културата и познанието. Преди да ви запозная с пълното наименование на течността, не че вече не сте се ориентирали сами, искам да благодаря на тези от вас, които решиха да се абонират за публикациите от блога, които би трябвало да получават всяка сутрин, ако дистрибутиращата програма Фийдбърнър сработва и ако аз съм подготвил нов материал. Ако сте се абонирали, но не получавате статиите е добре да прегледате предоставената електронна поща, на която би следвало да сте получили активационен имейл от името на Feedburner, който следва да цъкнете. В противен случай написаното от мен не ще достига до вас по този начин и ще се налага да влизате в блога. Не че се оплаквам, но абонирането с поща пести време и прави прегледа на творбите по-лесен.
 
 Та, отново на темата уиски представяне. Благинката, която ме държи буден в този ранен час произлиза от шотландската дестилерия Гленгойн, която с Яна посетихме през 2016г. Мястото около нея е доста красиво и се намира на около час от Глазгоу /ако пътувате с градски автобус/. Ако ползвате личен или нает автомобил, дистанцията се взема по-бързо. Уискито е едномалцово /дестилирано само в една дестилерия, базирано на покълнал ечемик/ и се нарича Glengoyne Burnfoot single malt whisky.
 
 Бърнфуут е било старото име на намиращата се на границата между шотландските Висини и Низини дестилерия, което е оставено в миналото в началото на 20-ти век. Това, което го отличава от повечето представители на притежавания от компанияа „Иън Маклауд“ /Ian Macleod/ производител е, че течността не носи означение на възрастта си. Първоначално бутилката е била пусната за магазинната мрежа по летищата през 2007г. и оттогава под това име се предлага младо уиски, бутилирано в натуралния си цвят, но пълнено при 40% алкохолно съдържание. Досещате се, че дестилатът е ориентиран към по-широката аудитория и това може би е наложило той да бъде студено филтриран. Цената му някога е възлизала на около 30 паунда, срещу която купувачите получават литрова бутилка. Сега стойността му е малко по-висока. Друга привлекателна негова черта е, че уискито за Бърнфуут отлежава в бъчви от шери първо и последващо пълнене, но бих предположил, че са ползвани и такива от бърбън. Колкото и обещаващо да звучат горните му характеристики за все още прохождащите в малцовата сфера, то за мен и сродните ми души те подсказват, че от уискито не може да се очакват чудесата, които по-старите вариации на марката доставят. А повярвайте ми, Гленгойн 21 и 25 са еталон за старо уиски, отлежало единствено в бъчви от испанското вино шери. Ако не ми вярвате, прегледайте статиите ми в блога. В крайна сметка предположението ми за облика на уискито се сбъдна и то остана в сянката на колегите от гамата на Glengoyne, които тази година ще бъдат налични и на Whiskey Fest Sofia 2017. Какво открих?
 
 
 Аромат – спомен за кожа, тютюн, следи от шери, захаросани портокалови резени и корички, сушени кайсии и ананас, свежест, плодова дъвка, слаб винен нюанс, прилика с Glenrothes Vintage Reserve, асоциация с мириса на сладкарски щанд. Сладостта е повече от явна, като към нея добавям сладко от жълт плод, жълти сливи, смлени орехи, слаба пикантност, печени ябълки с орехи и канела, ванилия, заквасена сметана, сок от кайсии, сладкиш с ванилия, ромова есенция и жълти плодове. С вода – мая, сладки плодови мотиви. Вкус – сериозна сладост, малц, мед, нищожна горчивина и пикантност, жълти ябълки и суши жълти плодове, жълти сливи, сухар или багета и спомен за младолик спирт. С вода – сладост, пикантност, лакта, масленост, жълти плодове киснати в алкохол. Финал – къс до среден, малц, намек за нагарчаща цитрусова кора, зърно, по-осезаема пикантност, нагарчащи ядки, прилика с жълт плод, свеж тревист мотив. С вода – цитрус, зърно и спомената горчивина.
 
 Оценка: 80-81/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
 
 В обобщение: младолико уиски, което носи шери белезите, развити по-интригуващо в по-старите представители на Гленгойн.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram