Bruichladdich vertical tasting

 Нека ви приветствам в ревюто, което ми отне най-дълго време, за да го завърша. В него ще представя не едно, а шест уискита на Bruichladdich /тук може да откриеш и останалите мои ревюта на Брухлади/, които изграждат една солидна вертикална дегустационна стълба, водеща към по-труднодостъпните и по-скъпи представители на марката от остров Айла. Мост към миналото на производителя.

 Преди да започна по същество, искам да благодаря на Стан Недев и на Благо Стойчев, посредством които се сдобих с мостри от тези шест колбички. Не разполагам с пълни техни стъкла, но Стан и Благо ми съдействаха и със снимките, две от които съм съчетал в заглавния кадър към разказа. Липсата на собствени стъкла е и причината да групирам напитките в един материал – знаете, че освен словесно, обичам да „говоря“ за уиски и чрез снимките, които правя. Споменах вече защо не ми се намират собствени такива и общото представяне идва на помощ.

 Предисторията на настоящата дегустация е следната: с мостри от Стан /две от редичката – ще видите коя е втората/ се сдобих преди няколко години. Другите 5 шарени вкусотии на спиртоварната бяха повода за сбирка на част от групата Scotch Around в бар Caldo през изминалата есен, на която не успях да присъствам лично, но количество от бутилките успях да си закупя.

 Да започнем с представител N 1 – Bruichladdich 10 y.o. single malt whisky, late 90`s.

 В последните ~25 години свикнахме да асоцииране Брухлади /в статията спестявам детайли за дестилерията, но в сайта подробно съм я описвал, включително и след посещението ми в нея/ с бутикова презентация – висок градус, липса на добавен оцветител и отсъствие на студена филтрация. През 90-те години обаче ситуацията е коренно различна и тогавашните собственици Whyte & Mackay са имали по-различен поглед. Затова и техните версии са меко казано орязани в контекста на описаните обективни характеристики на уискито.

 Именно такава е 10-годишната разновидност от 90-те години, може би налична в средата и края им, която описвам първа по ред. Уискито вътре в студено филтрирано, носи едва 40% алкохолно съдържание и бих предположил, че е и с подсилен цвят. Визията на бутилката също се различава от това, което Джим Макюън, за който ще стане дума след малко и Марк Рейниър направиха в зората на 21-вощи век.

 Аромат на Bruichladdich 10 y.o. single malt whisky, late 90`s – младежки стил, мая, малц, карамел, зърно, зърнена закуска, козунак, мента, слаба пикантност, лека метална нотка, пудра захар, лимон, лимонов бонбон, слаби следи като от шери, бисквити, тирамису, орехов блат. Уискито ми напомня на млада Джура. С вода – грозде, сладост, лакта, ванилия, плодов кейк с жълт плод, прасковен компот.

 Вкус – сладост, зрял жълт плод, малц, мед, почти отсъстваща пикантност. Вяло и анемично уиски. С вода – сладникав и почти сладкарски профил.

 Финал – къс до среден, сладост, свежест, мента, мая, намек за зрял жълт плод, последваща сухота. С вода – асоциация със сладко бяло вино.

 Оценка: 80-81/100. „Усмивки“: неактуална.

 В обобщение: пивко, но незапомнящо се уиски, което напълно резонно е останало в миналото.

 Прехвърляме се към благинка номер 2, която в менюто на Scotch Around е била първа по ред. Позиция тук заема Bruichladdich 22 y.o. single malt whisky. Позволявам си да споделя негова снимка от Whiskybase.

 Тук вече смело стъпваме в епохата Макюън – Рейниър със зрял дестилат, бутилиран на 46%, в натурален цвят и в отсъствието на студена филтрация. „Базата“ Сочи, че отлежава в американски дъб, което може да включва и винени бурета, правени от него, а не единствено екс-бърбън бъчви.

 Аромат на Bruichladdich 22 y.o. single malt whisky – далечна асоциация с ръжено уиски, пикантност, лимон, презрели кайсии и праскови, сладко от бели череши, жълти сливи, слаб като усещане мирис, който се доминира от плодовите нотки. „Сладкарница в чаша“. Прилика със сотерн влияние, аромат на диня от дъвки, бонбони или напитка. Жълти ябълки и дюля. С вода – мляко с ориз, ябълки, круши, винена асоциация, ванилия, пъпеш, сладко от бели череши, десерт с портокали и канела и карамфил.

 Вкус – осезаема сладост, пикантност, зрял и сочен ананас, манго, джинджифил. С вода – дървесност, чувство на трохи, сладост, зрели жълти плодове, бонбони виолетки.

 Финал – къс до среден, сладост, кулинарни подправки, солен мотив, зрели жълти плодове, праскови и коледен щолен с маслена нотка. С вода – пикантност и сухота.

 Оценка: 84-85/100. Усмивки: неактуална.

 В обобщение: вкусно уиски, което стои някак затворено. Добре понесе водата.

 Номер 3 в статията, съответно номер 2 сред петте напитки, е отреден на Bruichladdich Black Art 08.1, 26 y.o. 1994-2020. Това е черната непрозрачна бутилка, част от серията Black Art, при която подборът на бъчвите остава тайна. В сайта има и друго ревю на експресия от тази „тъмна и магическа серия“.

 Тук уискито е на цели 26 години, представено в натурален облик откъм цвят и липса на студена филтрация, а градусът му е 45.1%.

 Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

 Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.

 Аромат на Bruichladdich Black Art 08.1, 26 y.o. 1994-2020 – нотки канела, зрели цитруси, портокали, тропически плодове, зряло тъмно грозде, винени щрихи, сладост, пиперливост, червени сливи, сладко от тъмни сливи. Стои интензивно. Сос барбекю, карамелизиран плод, дъвка череша, шоколад с портокалова кора, сладко от кайсии. Хапе на нос. С вода – свеж плод, пикантност, зърно, кекс или подобен сладкиш с лимонена кора. С още вода – ябълки и сходно изживяване.

 Вкус – сладост, малц, джинджифил, сладко от жълт плод, крем карамел, канела, смлян пипер, лимон, танини. Възрастта си личи. С вода – сладост, лимон, по-тиха пикантност, чувство на трохи. С още вода – отново ябълки и танини.

 Финал – среден до траен, канела, интензивен. Дъхаво грозде, слаба сладост, дървесност и сухота. Нагарчащи ядки, еспресо, форма на свежест. С вода – обгорено, етерично масло, пикантност,  дървесност и слаба сладост. С още вода – силно дървесно влияние.

 Оценка: 87/100. Усмивки: неактуална.

 В обобщение: зряло уиски, при което дървесното влияние ми дойде в повече.

 Подхващам очерк номер 4. В него ще стане дума за най-тъмното уиски от селекцията, произлизащо от единична шери бъчва тип хогсхед, която е била собственост на трима ентусиасти /от там и името Tri Cairde, което от галски се превежда като трима приятели/.

 Сокът в нея е получен през 2002г., като 20 години по-късно дестилерията е бутилирала за господарите бъчвата с номер 780. Така бял свят е видяло това иначе доста тъмно уиски, наименувано Bruichladdich 2002 20 y.o. Sherry cask n780, Tri Cairde (Private Cask) single malt whisky. Драм с натурален цвят, носещ 60.3% алкохолно съдържание, който не е студено филтриран.

 И тук ще си позволя да споделя негов фотос от Whiskybase.

 Аромат на Bruichladdich 2002 20 y.o. Sherry cask n780, Tri Cairde (Private Cask) – концентрат от боровинки, петмез, тъмни череши, евкалипт, билкови хапчета за гърло, спомен обгорено, бонбони Кола, кожа, брауни, шери заемки, диня. Алкохолното съдържание не се усеща. Сушени сини сливи, солен карамел, тирамису, тъмен ром, бренди, сушени фурми, руло Кеворк, сушени домати, борова дървесина, катран, орехов ликьор, лек лактозен полъх, спомен за сяра. С вода – плодов сок, букет от червени и тъмни плодове, петмез и сяра. С още вода – десерт с орехи, шери, сяра, меденка с канела и мармалад.

 Вкус – обилна сладост, пикантност, чили, но въпреки това е доста пивко. Шоколад с чили, крем брюле, боровинки, сушени сини сливи, отприщва слюноотделянето. Шери, какао. С вода – още повече сладост, шери заемки, шоколад, джинджифил и чувство на трохи. С още вода – спомен за сяра, шоколад и шери.

 Финал – среден, сладост, пикантност, крем брюле/ карамел, сериозно винено влияние, което е сиропирало уискито. Нищожни танини, виенско кафе, желирани бонбони, прилика с мадейра, чили. С вода – сладост, пикантност, винен профил, прегорял крем карамел, сяра. С още вода – пълна винена доминация, пикантност, почти лепкава сладост.

 Оценка: 90/100. Усмивки: неактуална.

 В обобщение: винена сладка бомба, която понася водата добре.

 Номера пет и шест са отредени за версиите, които компанията на самия Джим Макюън /The Cask Whisperer/ бутилира, съответно като Jim McEwan’s Private Stock – 1st & 2nd Release.

 Джим Макюън е кореняк от остров Айла и след 38 години служба в Bowmore, през 2001г. заедно с Марк Рейниър се зае да възроди Брухлади като неин мастър дестилър. Понастоящем Джим вече е пенсионер, но за няколко години след Брухлади не ангажиран и с изграждането на облика на Ardnahoe.

 Благодарение на Джим ние имаме възможността да се радваме и на опушените версии Port Charlotte и Octomore.

 Първо по ред е Port Charlotte 2001 TCW  17 y.o. year, „Jim McEwan’s Private Stock – 1st Release“. Уиски от единична шери бъчва с номер 834, с натурален цвят и без студена филтрация, бутилирано на 52.8%.

 Аромат на Port Charlotte 2001 TCW  17 y.o. year, „Jim McEwan’s Private Stock – 1st Release“ – опушеност, мента, сладък лимон, лимонада, винени щрихи, въглен, катран, сладко от жълт плод, зрели банани, ягоди, лешников крем, карамел и усещане като от нов дъб. С вода – мокра почва, по-изявено винено усещане, което обаче не превръща уискито във винена бомба. С още вода – торф, сладък портокал/ лимон и нотки сяра.

 Вкус – щедра сладост, пикантност, въглен, прах, опушеност, отприщва слюноотделянето, грозде, цитрусова кора. С вода – сладост, по-тъмни плодове, но водеща е опушеността. С още вода – зрял портокал, опушеност, печено геврече.

 Финал – среден до траен, сладникаво-нагарчащ, опушеност, свеж плод /кайсии или зарзали/. Торфът е водещ. Последваща сухота. След два пъти добавена вода – без особено развитие.

 Оценка: 85-86/100. Усмивки: неактуална.

 В обобщение: опушена бомба за хладно време, която понася водата добре и това отключва и асоциация със зрял цитрус.

 Последното уиски, също бутилирано от The Cask Whisperer, е Octomore 2011, 8 y.o., Jim McEwan’s Private Stock – 2nd Release. Доста светъл на цвят Октомор от единична екс-бърбън бъчва с номер 4555, бутилирано на 59.9%, в естествен цвят и без студена филтрация.

 Преди да премина към отзивите си, искам да споделя нещичко. Добре понася лекото добавяне на вода. Капнах от нея умерено два пъти. Реших да сложа повече третия път – уискито се видоизмени неприятно с нея и стана прекалено горчиво за моя вкус.

 Аромат на Octomore 2011, 8 y.o., Jim McEwan’s Private Stock – 2nd Release – свеж, силно плодов, естерен, ябълки, кайсии, банани, грозде. Стои доста интензивно и алкохолно. Сладко от кайсии, дюли. Опушеност в стила на медикаментозното усещане /мехлем/, катран, тревиста нотка, стъбло от домат. Щрудел, запечена накиселяваща ябълка, карамелизиран жълт плод. С вода – десерт shortbread, естери, блажна боя, банани, опушеност и зелен мотив. С още вода – без съществена промяна. С трета вода – изтънява. Плодов и младежки.

 Вкус – мощен, сладникав, солен, носещ почти усещане за морски бряг, маслен, ментов и пикантен като чили. Жълти плодове, опушеност, но не толкова интензивна, колкото носът предполага. Младежки профил, малц, слаби танини. С вода – сладост, минералност, зърнен профил, опушеност, черен пипер. С още вода – младежки стил, опушеност, солена марината.

 Финал – траен, маслен, обилно сладък, свежо плодов, сладко от жълти плодове, лимон, тоник, опушеност, зелени лешници, въглен, изсмукващ влагата от езика. С вода – свеж плод, пикантност, опушеност. С още вода – аналогичен. Водата отключи повече танини. След третото добавяне те се засилиха прекомерно.

 Оценка: 88/100 при двойно добавена вода. След третото оценката би била значително по-ниска, тъй като уискито рухна. Цена: неактуална.

 В обобщение: младолика опушена бомба с плодов стил.