Dark Mode On / Off

Macallan 21 y.o. Fine Oak single malt whisky

 Ориентираме се към края на годината, а с нея настъпва времето за равносметка. Но да не прибързвам, 31.12. е на около десетина дни разстояние. Сега е време за друга равносметка – в следващите редове на статия № 299 /по повод статия № 300 съм предвидил представяне на нещо по-специално :)/ ще ви запозная с последното уиски на Макалън в серията от 6 статии-ревюта, посветени на малцовите напитка на компанията, която захванах с началото на декември. Предходните 5 статии бяха пропити със силни шери нотки. Тук също се споменем дорбия приятел на уискито – подсиленото вино от Херез, Испания, но ще обърнем внимание и на бърбън бъчвите, които доминантно приютяват 21-годишният дестилат от снимката, който открих в Сливен през ноември. 

 Този Макалън е част от противоречивата серия „Fine Oak“, която в началото на 21-ви век измества фокуса на внимание на дестилерията от добре приетите шери отлежавали уискита и го насочва към т.нар. „тройно отлежаване“. Ако при шери дестилатите на Макалън от 80-ти и 90-те години са се ползвали изцяло бъчви от испански дъб, съхранявали шери, то с новата за века линия „Fine Oak“ се внедряват усилено напитки, частично отлежавали в шери бъчви от испански дъб, и доминантна матурация в бъчви от шери, но направени от американски дъб и бъчви от бърбън, по регламент сътворени отново от това дърво. Причината за това е проста – реалностите сварват компаниите неподготвени и те изнемогват да задоволят търсенето на отлежало в шери бъчви уиски. Решението е използването на по-евтините и често не до там качествени екс-бърбън бъчви. И ако шери линията намалява своя обем, то цените на всички продукти от гамата обратно пропорционално се увеличават. Това успява да раздразни голяма част от почитателите на творчеството на Макалън от отминалите години, свикнали с изявения шери профил на благинките. Е, аз не съм от тази група може би защото не съм отраснал с тази нагласа и с удоволствие дегустирам всяка нова вариация на дадено уиски. 

 Вкусотията от снимката е на сериозна възраст – 21 години, като е отлежавала в гореспоменатата триада от бъчви. Уискито е 43-градусово, студено филтрирано е и може би е с подсилен цвят. Да, знам, че Макалън се гордеят с факта, че не подсилват цвета на напитките си, но щом не е написано на етикета съм склонен да се съмнявам. 

 Аромат – свеж, ябълки, но по-скоро червени, сладост, плодово сладко и нотки шоколад, пикантност, сладко от сливи, праскови и череши, нотка „шкаф“ /т.е. по-силно изразена дървесност/, тирамису, карамел и значително по-слаб спомен за шери, в сравнение с другите пет шери отлежавали течности. Мирисът е наистина тревист, носи спомен за свежи праскови, кайсии и споменатите ябълки, мед и пликче с различни смляни подправки. Оставя и усещане за аромата на мокра дървесина, плодова ликьорност, боровинки, а по-късно и за тъмно-плодовите, шери щрихи. Засили се споменът за кафе/ тирамису, а черешовата нотка оприличавам с тази в Jim Beam Red Stag. С вода – още дървесност, сладост и далечен спомен за черници. Вкус – мазен, сладъки то доста, слабо пикантен, дървесен, спомен за боровинки, кафе, слаб спомен за опушеност /“торф“/, който предполагам е следствие на дългия престой в бъчвите, доза тревистост. С вода – отключва се по-силна сладост и дървесност, ябълки и далечни сушени плодове. Финал – траен, сушени плодове, сгряващ, мед, силно сладък, отприщващ слюнката, ядки, малцов, спомен за зелени ябълки и грозде. С вода – солидна доза череши и ябълки, масленост и слаба горчивина. 
 Оценка: 86,5/100. Цена: уискито вече не се предлага официално в България и стойността на бутилките, където са останали, гони 600-700 лв.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram