
Представянето на Lagavulin 8 years old single malt whisky не би било пълноценно ако не използвам за отправна точка друг продукт на същата дестилерия – това в случая е най-достъпният като цена и дистрибуция Lagavulin 16 y.o. single malt whisky. Да, правилно сте прочели – в блога вече е налично ревюта на юбилейния 8-годишен Лагавулин, описан за първи път на български именно тук – в блога Храм на уискито /поместил съм линкове към неговата статия на линковете по-горе с неговото име/. Нестандартната като възраст вариация /несвойствена по нашите разбирания – преди години това е била нормална възраст за консумиране на уиски/ още не се внася тук /надявам се някога да го видим и в България/, но бях нетърпелив да го опитам, тъй като мнозина преди мен похвалиха качествата му, а и подхода на компанията. Аз се присъединявам към този хор, тъй като намирам 8-цата за едно чудесно младо опушено уиски, което дегустирах с удоволствие и чиято свежест ми допадна.
Но обликът на дестилерията Лагавулин в настоящето е изграден на раменете на друг дестилат. Далеч по-зрял, по-кротък и тъмън /в буквален и преносен смисъл/ – това е 16-годишният Лагавулин, чието ревю за първи път поместих тук преди около две години. Много малц изтече от тогава и с всеки изминал ден се чувствах все по-жаден за „торфената му прегръдка“. И ето че във вихъра на понеделнишката жега реших да го изправя до младока и да преценя дали и кой повече би прилегнал на вкуса ми.

Споменах вече, че 16-годишното уиски е по-тъмно, факт в който може сами да се убедите. Това се дължи на две негови особености: А/ след дълъг период на отлежаване в бърбън бъчви от американски дъб /прочетох, че са второ пълнене/ той финишира съзряването си в шери бъчви, които по правило би следвало да повлияят на профила и цвета му. Б/ Има добавен карамел Е150а. Колкото и да ви е странно, и при 8-годишния беше отразено наличието на оцветител на гърба на кутията, но не съм сигурен къде е. Виждате колко блед и естествено красив стои в лявата чаша по-горе. За сметка на това, при баткото наличието на оцветяване е повече от видно. Ако 8-годишното уиски бе 48-градусово и не бе студено филтрирано, то Lagavulin 16 бе познал процеса на студената филтрация и е бутилиран при далеч по-скромните 43%. На хартия разликите между двете напитки изглеждат сериозни. Е, на практика също.

Аромат – още в началото се долавя много по-тъмна нотка, сушени подправки, асоциация с тъмен ром/ бренди или коняк, далеч по-слаба, да не кажа отсъстваща в началото сладост, нотка сушени вишни, сушени сини сливи, опушеност, флоралност, какао, нотка шоколад, лека спиртност, желирани бонбони „кока-кола“, нотка прах, сладко от праскови и ягоди. Постепенно се появи и сладостта. Асоциациите с тъмен ром и бренди се засилиха, като долових и нотка кленов сироп. С вода /добавих капка-две, но уискито ми хареса повече без нея/ – още тъмни нотки и ром. Вкус – по-зрял, не толкова интензивен, какъвто бе Lagavulin 8, опушеност, цитрус, ябълки, сладост, слаба пикантност, малц и слаба горчивина. С вода – изтънява, сладост и спомен за медикамент /крем/. Финал – траен, пикантен, мента, билки, сладост, отново цитрус, оставящ впечатление за зрял дестилат. С вода – засили се опушеността.
Оценка: 86,5/100. Цена: около 90 лв.
В обобщение: солидно уиски, което също ми хареса /независимо, че около мен бе над 30 градуса/. Не бих могъл да определя едното от двете за по-добро. Всяко от тях носи специфичен облик, предназначен за съответното настроение. Ако търся шери и зрялост, опушеност и слаба сладост – бих се спрял на Lagavulin 16. Ако съм в настроение за игрива млада напитка, опушеност, прах, колкото е странно да звучи, свежест, ванилия и сладост бих избрал Lagavulin 8 y.o.