Whiskeytemple 
Привет! За около месец си бях взел лятна почивка, но днес се завръщам към уиски разказите с ревюто на Laphroaig Elements 3.0 single malt whisky /виж тук и останалите статии, посветени на Лафройг/. Готвя се за по-хладните месеци с отпочинали рецептори, след като във времето на отмората не консумирах алкохол – наречете го „Dry January“ по никое време. Всъщност, за периодично въздържание от прием на алкохол винаги има удачно време – организмът ни има нужда от това.
Преди да се заема с конкретния Лафройг, искам да ви поканя на уиски презентацията „Изборът на уиски блогъра: Разходка в миналото“, която съм подготвил по време на Spirits Tastival Varna 2026. Организаторите ме поканиха и тази година и съм спретнал неповторимо пътешествие в отминалата уиски епоха на производството на тази напитка от средата на 20-ти век.
Концепцията на класа е да предостави уникално изживяване на любителите, като ни въведе в годините около Втората световна война, та чак до зората на 80-те, за да можем да опитаме благинки, почиващи на различни дестилационни практики, суровини и замисъл на напитките. Четири от уискитата са италиански внос – може би сте чували, но през този период именно Италия е мястото, където се заражда, поддържа и развива културата по консумация на едномалцово уиски и то на такова с високо качество.
Билетите са вече в продажба през bilet.bg и може да си осигурите такъв чрез линка. Във Фейсбук профила на Whiskeytemple споделям видеа и снимки на подбраните от мен архаични и доста прашни вкусотии. Мястото е хотел „Черно море“, денят 10.10.2026г., а началният час е 21.15.
Спрях се на тези емблематични благинки /по 20 мл. от всяка ще има в чашите/:
Miltonduff 12 YO Single Malt, бутилка от 80-те – 43%
Ambassador 25 YO Blended Scotch Whisky, версия от края на 60-те или началото на 70-те години – 43%
Benromach 17 YO Single Malt, 100th Centenary 1898-1998 – 43%
Glenfarclas 21 YO Single Malt, Frattina Import, версия от 80-те – 43%
Bowmore 12 YO Single Malt, P. Soffiantino & C. Genova, версия от 80-те – 43%
Да се върнем към споменатия торфен звяр от началните редове.
Laphroaig Elements е серия от три уискита на спиртоварната, при които се отдава заслуженото на нещо по-особено, случило се в добива на конкретното уиски. Друг е въпросът дали това особеното не е хиперболизирано от рекламния отдел на компанията, какъвто според мен е случаят с Elements 3.0.
При него вдъхновение се черпи от по-интензивния огън в пещта под килна на дестилерията, чрез който се суши ечемика. Бях в Лафройг, видях и пещта, съоръженията за малциране и сушене за зърното, и помня, че след етапа на отпушване с торфени буци, през зърното се прекарва и топъл въздух, чрез който се завършва процедурата по подготовката на ечемика.
Не знам колко по-различен е бил огънят в огнището в случая, съответно колко по-интензивно е въздействал върху слоевете ечемик над него, но явно от едно случайно събитие хората от маркетинга са решили да извлекат позитив, пускайки срещу висока стойност малцов сок без посочена възраст. Вярно е също, че той е и cask strength и не е разреждан с вода преди бутилиране /при консумиране обаче горещо ви съветвам да я ползвате щедро/.
Алкохолното съдържание е 55,3% и уискито не е студено филтрирано. Нищо не се споменава за естеството на цвета му, както и за ползваните бъчви. Бих предположил, че основно за екс-бърбън бурета с малък процент екс-шери такива. Наличието на влияние на торф е извън съмнение.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Аромат на Laphroaig Elements L3.0 single malt – ванилия, амарето, интензивна опушеност в стила сажди/ прах, сладко от бели череши, сладко от кайсии, палачинки с описаните сладка, жълто грозде, лимон, марината, смлян пипер, алкохолна захапка. Бинт, марля, тревиста нотка, мента и далечно по-тъмно усещане като от капучино. С вода /добавях я на три пъти/ – мента, сладникави плодови тонове, опушеност, дим, сажди. С още вода – гума, снакс с мирис на бекон, още ванилия. С трети добавяне на вода – маслини, марината.
Вкус – стори ми се затворен и не особено комплексен. Интензивна пикантност като от чили, почти отсъстваща сладост, въглен. ДНК-то на Лафройг, но някак по-грубовато и бедно от желаното. С вода – отприщва слюноотделянето, уискито омеква и става малко по-разговорливо. Повече сладост. С втора вода – сладък, опушен, свеж плод, скрит зад опушеност, джинджифил. С трета вода уискито стана по-пивко, но не се разгърнат нещо повече.
Финал – среден, сериозно опушен и пикантен. Танини, нагарчащи ядки, сол. С вода – сладникаво-солен, ментов бонбон, портокалова кора. Бонбон с мента и цитрус. С второ добавяне – комбинация от сладост, опушеност, пикантност, танини и сол. С трета вода – чувство като от ананас по езика и още опушеност.
Оценка: 83/100. Котира се около 180/190.
В обобщение: Лафройг, който не ме впечатли и който бих оценил и по-ниско, ако не бях добавил вода.
