В изминалите няколко статии ви занимавах с уискитата, които и направиха приятно впечатление по време на Уиски фест 2016г. Няма да съм аз, ако не ви запозная и с уискито, което ме разочарова. В следващите редове ще стане дума за пълнения директно от бъчвата бърбън, носещ името Maker`s Mark cask strength Kentucky straight bourbon, за който имах високи очаквания и в определен момент обмислях дори и да го потърся в западни магазини. Високата му цена /в някои сайтове бе около 90 евро/ ме отказа, за което сега се радвам.
Maker`s Mark е вид бърбън, произвеждан в Кентъки, чиито корени могат да бъдат открити още в края на 18-ти век. Възникването на марката се свързва с Робърт Самуелс, който през 1783г. започнал дестилацията на уиски за личните си нужди. По-късно била основана дестилерия, която започнала комерсиално производство на бърбън. В действителност, познатият ни дестилат бива презентиран сравнително скоро – през 1958г., когато наследник на рода Самуелс – Бил Самуелс започва да произвежда Maker`s Mark в закупената от него „Burks Distillery“ в Лорето, Кентъки. 60-те и 70-те години носят славни времена на марката, като през 1974г. дестилерията е обявена за Паметник на културата. По-късно е закупена от канадската компания Hiram Walker, а по-късно и от Jim Beam и към сегашна дата се води като еталон за качество и постоянство. Интересен факт за дестилерията е, че до скоро освен стандартния бърбън на пазара не бяха налични други вариации. Но засилената конкуренция принуди хората от компанията да пуснат още някои разновидности, сред които Maker`s 46 bourbon и Maker`s CS Kentucky straight bourbon.
Maker`s CS винаги носи различен алкохолен градус, който се определя от наличното количество алкохол в бъчвата, което не се разрежда допълнително с вода преди бутилиране – течността от снимката носи 55,75% алкохолно съдържание. В оновата му стои царевицата /близо 70% от кашата/, като останалото количество от зърнени култури се заема от пшеницата /15-тина процента/ и малцирания ечемик. Дестилираният алкохол отлежава няколко години /“стрейт бърбън“ ще рече, че е минимум 2-годишен/ в нови обгорени бъчви от американски дъб, след което течността се насочва към цеха за бутилиране.
Аромат – нотка череши, разредител, банани, сладост, бадеми, амарето, слаба спиртност, карамел, сушени сини сливи. Добавих вода – появи се спомен за захарен памук, карамелов бонбон, сладост и странна форма на острота, издаваща младостта му. Вкус – спирт, масло, пикнатност, осезаема дървесност, спомен за мокра дървесина, мухъл, пластмаса, и спомен за нещо изкуствено. С вода – пикантност, по-силна асоциация с мухъл и танини. Финал – среден, масленост, слаба нотка праскови, слаба сладост. С вода – засилва се маслеността, появи се силна дървесност и споменатата нотка, която ми напомни на мухъл.
Оценка: 79/100. Цена: в България все още не се предлага.
На мен Мейкърс Марк ми харесва, но досега ми е основно с това, което се предлага в мрежата, масовото производство.
Привет!
Аз също намирам стандартния Мейкърс за доста читав бърбън, особено имайки предвид сравнително ниската му цена. "Maker`s 46", който вече се предлага и тук за около 60 лв, също ми беше харесал /и то доста/ и затова подходих с голямо очакване спрямо Maker`s CS. Мъчих го, добавях му вода, чаках го да се развие – така и не успя да ми хареса. Приятелката ми и един приятел, който беше с нас, също го опитаха, но и тях не ги впечатли.