Ако ви кажа, че днес ще ви представя 28-годишно уиски предполагам ще вдигнете вежди от изненада, че: първо, в жегата ми се консумира уиски и второ, че съм намерил толкова рядка напитка, която почти гони 30 години. А какво ще стане, ако ви кажа, че това уиски е изключително евтино и е бутилирано за част от английските магазини на Лидъл /Lidl/? Вече може би във вас се поражда нотка недоверие относно цената му и цифровата `и стойност, която намирам за повече от поносима и относно качествата на напитката. И като споменах цената, бутилката се е продавала във Великобритания в края на миналата и началото на тази година за … 50 паунда. Точно така, 50 паунда, които изчислени в български левове и при високия някогашен курс се равняват на не повече 130-140 лв.
Как е възможно толкова старо уиски, през 21-ви век, да струва само 50 паунда? И щом е бутилирано за Лидъл не означава ли, че то е „куча марка“? Ще се опитам да ви отговоря, но имайте предвид, че няма много за писане около историята на самото уиски. Трябва да сме наясно, че почти всеки голям магазин /верига магазини/ ими свои марки, виждали сме и тук подобни, които обикновено са по-евтини от аналогични продукт на изявени производители /понякога изглеждат и по-невзрачно/. В случая обаче, Лидъл е ползвала услугите на външна фирма, Clydesdale Scotch Whisky Co, за която прочетох, че е организационно свързана с компанията производител на уиски Whyte & Mackay. Именно тази външна фирма, разполагаща с нужното количество уиски е бутилирала дестилата, който ви представям днес под името Бен Бракен /Ben Bracken/. Бен Бракен не е име на конкретна дестилерия, независимо, че уискито е едномалцово и е продукт именно само на една дестилерия. Тя обаче не е посочена, най-вероятно защото не е желала името `и да бъде свързана с конкретния дестилат, който на хартия поне звучи „базов“, ако е възможно толкова старо уиски да определено за такова. Какво имам предвид? Благинката е 40-градусова, навярно е с подсилен цвят и е студено филтрирана, което е посочено на етикета. И най-вече е изключително поносима като цена. Представете си как би рефлектирало върху политиката на дестилерията-производител обстоятелството, че някои нейни дестилати се търгуват за 50 паунда, а други, макар и по-млади за стойност, надвишаваща посочената по-горе в пъти. Липсата на посочена дестилерия поражда редица спекулации за произхода на течността, които няма да пресъздавам, като единственото сигурно нещо е, че тя произлиза от шотландския уиски райно Спейсайд /Speyside/, където са разположени повечето местни производители.
А защо Лидъл пуска на пазара подобно уиски, защо не му иска по-висока цена? Отговорът най-вероятно се крие в същината на магазина, като такъв, който предлага често евтини продукти или такива с намаления. Ако влезете в нашите магазини на компанията също ще откриете странни имена на бутилки с уиски, но те веча са част от гамата на самия магазин и нямат нищо общо с уискито, което ви представям като произход, вид, а навярно и по качество.
Уискито, както може би се досещате, бе разграбено за дни. Дори на запад, където хората по правило са по-добре възнаградени финансово от нас, не всеки ден уиски ценителите консумират толкова старо уиски и изкушващата цена образно казано „задължава“ купуването на бутилка. Признавам, че ако можех бих си купил поне две или три, защото в настоящия абсурден пазарен водевил, в който през ден се лансират безумно скъпи дестилати, често страдащи от синдрома на „срамежливата възрастна жена“, която крие възрастта си, въобразявайки си, че става по-привлекателна с това, 28-годишно уиски за 50 паунда е оферта, на която самият Дон Корлеоне не би могъл да откаже. За съжаление аз не живея във Великобритания и не разполагам с възможността да се снабдя с цяло шише, но пък мой приятел ми осигури красивата начална снимка и мострата за ревюто. Наздраве, Стан!
Аромат – нотки карамел, цветен, дървесен, силно плодов, с асоциация за зрели праскови, череши и ягоди киснати в алкохол, а след време и кайсии, мед, следи от шери, обилна сладост, флоралност, мента, шоколад с мента, пикантност, подправки, захарно петле, захарен памук, нотки кожа, жълти и зелени ябълки, тестян сладкиш с плодове. С времето споменът за шери влияние се засили, като долових и спомен за ягодово сладко, червен горски плод, малинов или ягодов пълнеж от сладкиш, восък, слаба солена нотка, канела, асоциация с портокали, зряло бяло грозде, билки, гумени мечета, сметаново-ванилов крем, поръсен с кафе, „анасонови бонбони“ и шера. С вода /добавих само няколко капки/ – засили се асоциацията с кожа и винените щрихи. Вкус – суховат, дървесен, слаби танини, следвани от силна сладост, жълти плодове /кайсии и праскови/, нежна пикантност, спомен за бира и далечна асоциация с горски плод, тревистост. При второто отпиване се засили споменът за какао. С вода – става по-рехав и по-маслен. Финал – среден, малцов, нищожно пикантен, сладък, тревист, свежо плодов, дървесен, суховат, като след второто отпиване се засили горчивината, без обаче да бъде прекомерна или неприятна. Нотките бира също са тук, следвани от продължителна сладост. С вода – по-силна дървесност, танини и по-силен спомен за бира.
Оценка: 89-90/100.
В обобщение: уиски, което на хартия не блести, но по нищо не отстъпва на част от реномираните марки. А за тази си цена дестилатът няма равен.
Whiskeytemple_Vladimir 
