Whiskeytemple_Vladimir 
Преди да се потопя в поредното уиски ревю съм ви подготвил една бърза като спортен автомобил статия, в която ще се опитам да дам отговор на някои поставяни въпроси, касаещи отново любимата напитка. Наскоро ми поставиха подобни питания и реших да влея малко яснота.
1. „Johnnie Walker е дестилерия“
Сигурен съм, че няма човек, който да не е чувал за Джони Уокър или пък да не е попадал на скъпите му реклами във виртуалния или реалния свят. Джони Уокър обаче е името на търговската марка, вдъхновена от отдавна починалия шотландски търговец Джон Уокър. Марката е собственост на алкохолния гигант Диажио /Diageo/. Джони Уокър не е отделен производител на уиски или дестилерия, а е вид смесено, бленд уиски, в чийто състав влизат десетки малцови дестилати /ечемични/ и зърнени, царевични благинки, всички произвеждани от Диажио или закупувани от тях за нуждите на смесеното уиски. Независимо дали и колко от тях сте чували, вие на практика консумирате тяхното уиски, но обединено в бленд, носещ знаменитото име.
2. „Синьото Джони е 60-годишно“
Преди време чух някой да твърди подобна неистина. Тя се базира на някогашната практика на хората от Диажио да рекламират уискито си като такова, съдържащо 60-годишни стари дестилати, което поведение е било забранено като подвеждащо потребителя от Шотландската уиски асоциация. Колко годишно е синьото Джони знаят единствено блендърите, хората, които смесват отделните малцови и зърнени бъчви. Може и в състава му да има включени капка-две изключително старо уиски, но не знаем колко и какво е /може да е зърнено, тъй като Johnnie Walker Blue Label е смесено уиски/, а следва да имаме предвид, че възрастта на уискито се определя по годините на най-младия дестилат. При законов минимум от 3 години и един ден в Шотландия, може сами да си направите извода колко годишно би могло да бъде смесеното уиски – задължително на 3 години, но в никакъв случай на 60 лазарника. Ако някой ви твърди подобни небивалици го насочете към блога. 🙂
3. „Уискито с дозатор е истинско, а другото е фалшиво“
Някой изказваше съмнение относно произхода на продукт, тъй като нямал дозатор, следователно бил фалшив или не до там качествен. Грешно. Дозатор се слага от производителите като гаранция за произхода на течността и това се прави за „размирни“ райони, където фалшифицирането на уиски е или е била честа практика. При нас все още се случва някой „оптимист“ да реши да забърка магическа отвара, която да продава в заведенията, поради което масовите, разпознаваеми и конвертируеми марки имат познатата ни пластмасова джиджафка.
4. „Уискито за България е по-гадно от това на запад“
Отново някой твърдеше подобна небивалица. В България все още живеем в някакъв измислен филм, в който самолети ни ръсят с препарати, за да се разболяваме, световни общности от избрани бърникат света ни, пробутва ни се по-некачествена стока и т.н. Подобни размишления са абсурдни и са плод на неоснователни конспиративни помисли. Пазарното райониране е честа практика в световната търговия и целта е една: по-лесно управление и контрол. Никой уважаващ се търговец не би си и помислил да пробутва по-лошата си продукция в една държава, за сметка на друга. Да, ако говорим за уиски можем да кажем, че не получаваме доста от интересните благинки или са заменени от други, но това е така, тъй като сме малък пазар и те се насочват към големите играчи. Но уискито в България в никакъв случай не е по-лошо откъдето и да било по света. Може да има разлики в две сходни бутилки, но те се дължат на разлика в самите партиди, а не в умишлено поведение от страна на една или друга компания.
5. Джак Даниелс е най-добрият бърбън, най-доброто уиски в света и всичко останало е „куча марка“
Джак Даниелс не е бърбън, а тенеси уиски. За повечето хора може би няма разлика между двете категории, но тенеси уискито преминава през допълнителна кленова филтрация. И се прави в Тенеси. И второ: не съществува понятие като „най-добро уиски в света“. Логически подобно твърдение е неиздържано и не може да бъде аргументирано. На един човек едно уиски може да му харесва повече от друго, но това не означава, че любимата му марка е най-добрата на света. Такова твърдение се базира изцяло на лични субективни възприятия. А на света има толкова различни видове уиски, включително и марки/ производители, че е трудно да си представим, че обикновеният човек е могъл да ги опита всичките. Ако не си чувал даден продукт, не означава, че той не е добър. Светът не се простира до хоризонта. 😉
6. „Уискито е еднакво и аз не харесвам уиски“
Уискито не е еднакво. Характерът му се определя от редица фактори: вид култура, климат, воден източник, технология на производство и устройство на дестилаторите, използвани дъбови бъчви, вид склад, години на отлежаване, разположение в склада и т.н. И аз преди години съм си мислил, че от „Искъра по-дълбоко нема“, но пробвайки различни видове осъзнах, че не съм бил прав. Ако сте опитали единствено базово, не до там качествено уиски и то в неподходяща среда /вече сте консумирали храна, друг алкохол, цигари, не сте в добро настроение, изморени сте/ е напълно разбираемо да не останете впечатлени от напитката, означавана като „вода на живота“. Но ако попаднете на правилното място и ви се предложат 5-6 чаши с различно по характер уиски, съм сигурен, че ще откриете своята благинка.
7. „Джон Мъри, Бил Мъри, Джим Мъри казва … „
Не робувам на мнението на даден автор, било то Джим Мъри или някой друг опитващ се да припечели от писането на книги, като си позволява да дава подвеждащи квалификации за това кое уиски е „НАЙ“. Аз поставям оценки, но съм обяснил какво искам да кажа с тях в дясната част на блога и те ми служат като ориентир за това дали дадена бутилка следва да бъде закупена. Писанията на Джим Мъри мога да сравня с нещо комерсиално и „вървежно“, но в никакъв случай не бих ги ползвал за отправна точка при определяне на бъдещите си покупки. Смешно ми става, когато видя някой производител или дистрибутор да се хвали с поставена от него оценка, тъй като се цитират само удобните му констатации.
8. Уискито свършва и затова се покачва цената му
Цената на уискито расте, тъй като потреблението му е високо в световен мащаб. А когато нещо се търси, произвеждащите го потриват доволно ръце и ги протягат към джобовете на купувачите. Не мисля, че уискито свършва. Имам предвид старото уиски. Може запасите да изтъняват, но за да свърши старото уиски трябва земята под складовете да се разцепи. Да не забравяме, че компаниите имат талантливи PR отдели, чиято роля е да ни плашат с подобни щуротии.
9. „Японското уиски е по-добро от шотландското“
В момента е модерно да се консумира, да се търси японски уиски. До преди няколко години не беше точно така, но след няколко „награди“ /не обичам уиски конкурсите, тъй като се провеждат от малцина и мненията на журито са субективни/ или статии /Джим Мъри отново е намесен, тъй като преди няколко години писа нещо за Ямазаки и течността доби скоро почти златист финансов оттенък/ японската уиски индустрия експлодира. А да се генерализира, че уиски от една страна е по-добро от друго, заченато в друг пояс е некоректно твърдение, отново базирано на субективните възприятия на един или няколко човека.
10. Обичам Гленфидич, Гленфидиш …
Наименованията на шотландските дестилерии имат своя корен основно в келтското наследство и правилата на съвременния английски език не винаги са приложими за тях. Въпреки че има тонове с информация, все още попадам на търговци, които си измислят имената на марките с уиски. В примера от заглавието: произнася се Гленфидик или Глендифих.
С това приключва и петъчния ми обзор върху поредната доза заблуди за това що е това уиски има ли то почва у нас.
Очаквайте скоро поредното уиски ревю.
Наздраве!
С това приключва и петъчния ми обзор върху поредната доза заблуди за това що е това уиски има ли то почва у нас.
Очаквайте скоро поредното уиски ревю.
Наздраве!
Прилична статия , като изключим No4. Разликата в различните страни може да се забележи от хора, които пътуват по света,а не от такива, които си вадят хляба с "оценка" на уиски.
Щедра оценка този път: "прилична". Скоро може би ще мога дори да се обърна към теб поименно. 😀
А за т.4 : разликите са между партидите и съставящите ги бъчви. Ако някой вярва в противното може би вярва и в лошите самолети, които ни пръскат с препарати, за да се разболяваме .
Не си "вадя хляба с оценки", но ми се е случвало да консумирам уиски и извън България.
Отне ми два месеца да организирам обучение на персонала ни от Diageo… Изпратиха ни трейнър от Швейцария и кашон с "материали" за обучението (15-тина бутилки, имаше и зелен етикет в стархотна кутия)… Да вземеш да дойдеш следващият път! 🙂
За обучения съм винаги "за". 😀 А и бих могъл да споделя нещичко от скромния си опит. Наздраве!
По точка 4…Попадал съм на такъв 4рози от голяма верига,че го използвах като течност за чистачки.Въобще по консумираните "народни" марки имат разлика в различните големи вериги…какво остава за страните навън.Ментета ли са или не ли…не съм запознат-но някои стават само за автомобила.
Нито един голям магазин не би си позволил да зареди паралелка или "менте", защото вносителите на алкохол ще го надушат ще си загуби привилегиите. Имай предвид, че те не снабдяват само уиски, а и други алкохолни и безалкохолни напитки и магазитните ги закупуват на преференциални цени. Хваната ли ги в крачка, не само, че ще ги съдят, но и ще загубят здрава пара.
За качествата на масовите напитка. Повсеместно те, особено по-известните, търсените, са с по-лошо качество от преди 10-15 и повече години. Заради високото търсене не стареят колкото преди време, променя се пропорцията между малц и евтин зърнен дестилат, а и се ползват отдавна изтощени бъчви, които придават често горчивина и пикантност, която идва в повече.
Ако не ми вярваш, намери в интернет чужди съпоставки на представители на една марка от различни години и виж резултата.
Относно "нито един голям магазин не би си позволил…" бих искал да споделя личен опит. Преди много време бях закупил уиски от голяма верига в България. При отваряне на капачката се чу шум, подобен на този от отваряне на газирана напитка и в рамките на денонощие на стайна температура буквално се изпари една част от течността (не, не сме я изпили J). Запечатах бутилката с парафилм и филмът се изду. Платих на лаборатория да изследват покупката ми (мисля, че беше към Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки) и резултатът ме изненада – поради липса на референтни стойности не можаха да ми кажат дали този продукт е фалшификат, което за мен беше очевидно. Повече не съм се занимавал. За мен няма съмнение – поне една от големите вериги у нас си позволява да зарежда "паралелки". Нарочно не цитирам имена, за да не ме обвини някой в платен пост.
Това, което споделяш наистина е изключително неприятно и аз нямам намерение да си измислям извинения спрямо тази компания. До момента не съм срещал подобни случаи /освен с нашенска бира, при която бутилките се мият със сода каустик или подобно съединение/, а и не съм чувал други аналогични проблеми. На практика всички големи вериги работят с официалните вносители на алкохол и предполагам в такива ситуации е най-добре да се потърси тяхното съдействие, тъй като съм сигурен, че могат да разпознаят автентичността на бутилката и да определят дали е купена от тях.
Относно точка 4,какво ще кажеш за това?
Учени от Химико-технологичния университет в Прага са изследвали през 2015 г. съставките в популярна газирана напитка, която се продава в супермаркетите в Чехия и Германия, съобщава "Политико". В еднолитровата бутилка, купена от германски магазин, е установено, че захарта е единственият използван подсладител. В съдържанието на същата напитка, отново в бутилка от 1 литър, но от чешки магазин, подсладителите са фруктоза, глюкозен сироп, аспартам и ацесулфам. Цената на напитката, закупена в Чехия, е малко по-висока от тази в германския супермаркет.
Не много. Визираш безалкохолна напитка, а не уиски. Също така, все още се спори кое е по-вредно – захарта или заместителите `и. Примерът ти не касае уискито.
Поздрави!