Courvoisier V.S. |
Освен почитател на уиски/ бърбън културата обичам и коняка и неговия „братовчед“ – брендито. Курвоазие си е утвърден стандарт и навярно всеки го е чувал, а късметлиите са и го вкусили. По навик с историята на бранда няма да ви занимавам. За тази дегустация изоставям верния Glencairn и ще ползвам широка, заоблена чаша, с тясна гърловина, останала ми от чудното арменско бренди „Noy“.
Бутилчицата на коняка, може би както всяко френско произведение, е досущ като „баткото“ от 0,700 мл. – с изящен овал, завършващ в тесен „комин“. Макар и в началото на стълбицата V.S. се отличава с плътен цвят. Ароматът е богат, с наситено впечатление от нявга живото грозде. Алкохолните пари „галят“ приятно носа при изхода на стъклото, стига да не се застоявате надвесени над чашата /което на мен ми се случи/. Вкусът е експанзивен – при чиста употреба може да усетите дълбочината на напитката, която впоследствие прераства в топлина, носеща се из устата и гърлото ви. Конякът в никакъв случай не е лек, но и не е неприятно тежък. Специалистите препоръчват сгряването му, но и при стайна температура може да се насладите на качествата му. Ако пък не обичате натрапчивия вкус комбинацията с чай винаги е налична. При нея обаче се крие и опасност – горещината ще притъпи рецепторите ви и единственото, което ще усетите е жегата, летяща към хранопровода. Да си кажа – аз го обичам чист, а след първите глътки може го комбинирам и със сладолед. Послевкусът – продължителен, с лека нотка на йод. Може би бъркам, но поне на мен на това ми напомни – на йод от орехи. Прихванах и послевкус на стафиди, но това не е изненадващо с оглед началната субстанция на коняка.
Бутилчицата на коняка, може би както всяко френско произведение, е досущ като „баткото“ от 0,700 мл. – с изящен овал, завършващ в тесен „комин“. Макар и в началото на стълбицата V.S. се отличава с плътен цвят. Ароматът е богат, с наситено впечатление от нявга живото грозде. Алкохолните пари „галят“ приятно носа при изхода на стъклото, стига да не се застоявате надвесени над чашата /което на мен ми се случи/. Вкусът е експанзивен – при чиста употреба може да усетите дълбочината на напитката, която впоследствие прераства в топлина, носеща се из устата и гърлото ви. Конякът в никакъв случай не е лек, но и не е неприятно тежък. Специалистите препоръчват сгряването му, но и при стайна температура може да се насладите на качествата му. Ако пък не обичате натрапчивия вкус комбинацията с чай винаги е налична. При нея обаче се крие и опасност – горещината ще притъпи рецепторите ви и единственото, което ще усетите е жегата, летяща към хранопровода. Да си кажа – аз го обичам чист, а след първите глътки може го комбинирам и със сладолед. Послевкусът – продължителен, с лека нотка на йод. Може би бъркам, но поне на мен на това ми напомни – на йод от орехи. Прихванах и послевкус на стафиди, но това не е изненадващо с оглед началната субстанция на коняка.
Оценка: 3/6. Красиво начало и развитие, но финалът може да бъде и по-продължителен. Бих повторил.