Whiskeytemple 
В днешното ревю един от опушените зверове от остров Айла срещна каменния мастодонт от Шумен – вчера беше поредният чудесен ден за разходка и реших да отнеса пакета с мострата на 12-годишния Лагавулин на шуменското плато, за да го снимам в ранната утрин и да успея впоследствие да го отразя като отзив в сайта.
Тази мостра, както и останалите шест от Специалните издания на компанията Диажио за 2023г. /Diageo Special releases 2023/, получих от вносителя на портфолиото за България, за което изказвам своята благодарност. В серията може да откриете още Clynelish 10 y.o. от първо пълнене екс-бърбън бъчви; Glenkinchie 27 y.o. от второ пълнене бъчви, Mortlach с финиш в бъчви от японското уиски Kanosuke; Oban 11 y.o. с финиш в ром бъчви; Roseisle 12 y.o. с отлежаване в първо и второ пълнене екс-бърбън бъчви /моят фаворит до момента/, Glendullan 14 y.o. с шардоне финиш и Talisker White, Tawny and Ruby port finish. От изброените все още не съм представял версиите на Оубан, Клайншиш и Гленкинчи – очаквайте ги в скоро време.
Както знаете, Лагавулин е стожер – не само измежду дестилериите, които биват притежавани от Диажио, но и като цяло. Легендарна дестилерия, която посетих през 2022г. – и със стандартен тур, и чрез невероятната складова дегустация с титана Иън Макартър. Може да откриете всичко, което съм споделил за изживяването чрез търсачката в сайта.
Този емблематичен статус на производителя намира отражение и в почти неотменимото присъствие на нейни представители в серията на Специалните издания – почти винаги като 12-годишни уискита, бутилирани на висок градус и презентирани основно с бърбън отлежаване. Поне така изглеждаха по-ранните гастроли на Лагавулин в тази търговска линия. Ценообразуването има тогава също бе отличителна черта и тези разновидности се котираха за около 100-120 евро. Напоследък обаче участието на Lagavulin в тази уиски пиеса се осигури срещу по-висок „хонорар“ – разновидността, която опитвам, на запад струваше около 180 евро, а в България и понастоящем се открива в границите между 300 и 400 лева. Казвам го тук, за да не го забравя – неоправдано висока цена, било тя нашенска или европейска. Не откривам аргументи, с които да я оправдая пред себе си, за да си помисля за покупка.
Харизмата на Лагавулин за мнозина, за мен включително, се крие в комбинацията между разпознаваемата опушеност на дестилата и „по-чистото“ бърбън отлежаване. По време на престоя в дестилерията опитах и уискита с винено отлежаване, включително 26-годишния представител с явно шери влияние, но повече ме тегли комбинацията бърбън и пушилка.
За направата на 12-годишния лимитиран ботлинг за 2023г. е ползвана навярно добре познатата формула с основно екс-бърбън матурация /долових и съвсем слаб тъмен нюанс, което поражда питане в мен дали участие не са взели и процент шери бъчви/, но тя е надградена с финиш в Don Julio Añejo Tequila бъчви. Дон Хулио е текила, която също е притежание на Диажио. Бързият поглед над серията за 2023г. ми дава възможност да заключа, че с нея компанията се опитва да насочи вниманието на потенциалните купувачи не само върху конкретно уиски, но и върху други свои брандове. Вън от притежанието на Дон Хулио, Каносуке е японско уиски, в което Диажио има дялово участие. Това изначално не е лош ход – предпоставка, за да бъде успешен за мен, е тази допълнителна намеса да успее да внесе допълнителен слой на позитивно изживяване. При Мортлах и Каносуке не успях да се насладя особено на тандемния полет – при Лагавулин и Дон Хулио експериментът донякъде намирам за успешен. Имайте предвид, че щом добавих вода към уискито, на вкус усетих профила на текилата /на мирис се усещаше и изначално една свежест и тревистост/. Не всеки обаче е любител на агаве стилистиката.
Този 12-годишен Лагавулин е бутилиран на 56,4% алкохол и предполагам, че не е студено филтриран. Цветът на благинката ми изглежда реален и неподправен с карамел е150а, но не открих указание в този смисъл.
Аромат – сравнително лек и плодов. Нотки кайсии, грозде, евкалипт, зелени билки, канела и солиден спомен за ванилия. Добре познатите асоциации с нафталин и катран /боров шампоан/. Спомен за печен сладкиш с канела, сладост, марината от маслини и микс от солени сушени готварски подправки. След време и асоциация със сладко от праскови. С вода – свежест, малц, опушеност, жълти плодове. Алкохолното усещане се засили. Тофи крем и спомен за шоколад. Вкус – спомен за пепел, прах, не особено силна сладост, сухота, ядки, малц, свежи жълти плодове. С вода – текила профилът изпъкна. Свежест, свежи ябълки, опушеност, чили и чувство на трохи. Финал – среден до траен, слаби танини, сладникави сушени жълти плодове, грозде, лимонена кора, опушеност. С вода – живва. Лимон, пиперливост, свежест, сладост, асоциация с ликьор кафе /далечна асоциация/.
Оценка: 83-84/100. Цена: между 300 и 400 лева
В обобщение: Лагавулин в добре познатата ни роля. С добавянето на вода изпъкна повече текила влияние.
