Dark Mode On / Off

Old Pulteney 17 y.o. single malt whisky

   След чудесната разходка днес в околностите на Шумен дойдоха тъмните часове, през които е време да насоча наличните ми сили към нещо интересно и вкусно – поредното уиски ревю, след което написаните от мен статии стават с една по-близо до заветната кота № 400. Постижение, коео ми изглеждаше немислимо преди повече от две години, когато захванах начинанието, наречено Храм на уискито. Споменавайки периодът от време, който обозвачаваме с понятието „години“ се присещам да загатна що за уиски съм ви приготвил в следващите редове. За щастие то не е 2-годишно, тъй като шотландското законодателство въвежда минимален период на стареене от 3 години. В случая този отрязък е надхвърлен и течността е 17-годишна. Името и е Олд Пълтни и след няколко дни ще я представя на осмата уиски дегустация в Шумен.


 Дестилерията е основана през 1826г. от Джеймс Хендерсън в чест на починалия през 1805г. Сър Уилям Пълтни, на който е кръстено и градчето Пълтни /водят го Пълтнитаун, но аз ще го пиша Пълтни/. Намира се в района на пристанището Уик, което през 19-ти век било спрягано за водещия европейски център по улов на херинга и приютявало по около 1000 лодки. Определят я като най-северната шотландска дестилерия, разположена на големия остров /най-северната изобщо е тази на Highland park/, като в първите години от съществуването си била достъпна само по море /предимно по този начин/. Въпреки, че Wolfburn distillery се мъчи да `и оспори този приз. Малцът бил доставян с кораби, както било транспортирано и уискито, като повечето работници били и рибари /херингата била добър източник на доходи към онези далечни години/. И споменавайки риболовния бум ще спомена, че херингата събрала толкова много хора, че местните власти въвели за кратко – около 20 години, Сух режим. Фамилията Хендерсън управлявала дестилерията до 20-те години на 20-ти век, когато била продадена. През 1923г. била препродадена на John Dewar & Sons Ltd. През 1925 г. била закупена от Distillers Company Ltd. /сега Diageo/, които я затворили през 1930г., за да възобнови дейността си през 50-те години, когато Робърт Къминг /адвокат, сдобил се с дестилерията на Balblair през 1949г., която вече съм ви представял/ я закупил. В следващите 20 години новите собственици често се сменяли, за да дойде 1995г., когато била продадена на актуалните господари от Inver House Distillers, които пък от своя страна били погълнати от по-голямата риба Pacific Spirits през 2001г. През 2006г. голямата риба била придобита от International Beverage Holdings /много придобиване и риби, много нещо/. И за финал още някои забавни факти. През етап от историята част от малца на дестилерията се е ползвал за смесеното уиски на Ballantine`s. Освен това, твърди се, че медните казани били отрязани /т.нар. „шия“/, тъй като били прекалено високи и не се побирали в помещенията. Производствения обем на дестилерията е около 3 млн. литра, като в складовете `и могат да се съхраняват до 30 хил. бъчви.


 Благинката e 46-градусова и не е студено филтрирана. Нямам информация дали цветът `и е подсилен /надявам се да е естественият/. Уискито комбинира 17-годишни дестилати на Олд Пълтни, част от които са отлежавали в бърбън бъчви /по-голямата част/, в бъчви от шери педро хименез и олоросо. 


 Аромат – богат плодов мирис, праскови, грозде, жълти сливи, зрели круши, банани, силна нотка мед, сладост, пикантност, лека минералност, цитрус /лимон, мандарина/, сладко от жълти плодове, жълти ябълки, карамел, флоралност и все по-осезаема ябълкова нотка, тревистост, зелена подправка, слаба спиртна нотка, асоциация с бяло вино, ванилия, заквасена сметана, череши /бели/ и лека парфюмност. С вода – още сладост, плодове, сред които доминират ябълките, асоциация с екзотичен плод. Вкус – пикантност, малц, джинджифил, сладост, восък, слаба грейпфрутова горчивина, отприщва слюноотделянето, слаба опушеност /земна нотка/. При второто отпиване пикантността ми напомни на чили. Появи се и нотка ананас /по-скоро усещането, което оставя повечкото хапване на този плод/. Долових още нотки кокос и дървесност. С вода – лека горчивина като от кайсиеви ядки, допълвана от нотките восък и последващата плодова сладост. Финал – траен, малцов, свежест, пикантност, мента, масленост, жълт плод, ядки, мед, тревистост и горена захар. С вода – още малц, мед и жълти плодове. С добавянето на вода послевкусът става някак сладко-горчив.


 Оценка: 87-88/100. Цена: около 120 лв.


 В обобщение: пролет/ лято в бутилка.   



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram