Dark Mode On / Off

Bruichladdich 16 y.o. Cuvee F, Pomerol, single malt whisky

 Вчера за пореден път имах възможността да се убедя в уменията на хората от дестилерията Брухлади. Визирам не само настоящите занаятчии там, а и тези, които са отдавали усилията си в производството на наистина качествено уиски в предходните години. Уискито, което представям е Bruichladdich First Growth Cuvée F: Pomerol /Chateau Lafleur/ 16 y.o. single malt whisky. Името му е доста дълго и специфично и до онзи ден не бях наясно защо е така, съответно какви бъчви са ползвани за отлежаването му. 

 Ясно е, че дестилатът произлиза от островната шотландска дестилерия Брухлади, разположена на о-в Айла. Благинката е 16-годишна, 46-градусова и предполагам не е студено филтрирана и е с натурален цвят. „First Growth Cuvée Pomerol /Chateau Lafleur/“ – това допълнение ми се стори интересно. Признавам, не съм на „ти“ с вината и знам, че и те както и уискито, подлежат на различна и строга регулация. Особено при френските вина. Померол е винен район във Франция, произвеждащ вино от типа бордо /може да го срещнете и като кларет, claret/. В този район се намира и шато Лефльор, чиито бъчви хората от Брухлади някога са закупили. Но тъй като производителите на бордо във Франция както се досещате не са един или двама, качеството на продукцията им, съотв. реномето им, е наложило въвеждането на понятие, обхващащо най-елитните шата, производители на бордо. Това понятие е Premier Cru /френски/, а на английски се превежда като First Growth и е въведено още през 1855г. Вината от района Померол обаче не се водят за „First Growth“. Независимо от това се ползват с добро име сред енолозите и доколкото видях са доста скъпи /най-известното мисля, че беше Petrus и в зависимост от реколтата му струваше между няколокостотин до няколко хиляди лева/. Именно в Померол се намира шато Lafleur, чиито бъчви са ползвани в тази вариация на Брухлади за финиширане на уискито. Благинката от своя страна е част от вече непроизвежданата серия „Cuvee A-E„, при която всеки един от дестилатите отлежава частично в бъчви от френските винени райони. Общото количество на произведените бутилки от серия „F“, която опитах вчера, е възлизало на около 12 000 бутилки, което не е никак малка партида. За нещастие, явно заради недостиг на старо уиски и поради решение на новите собственици на дестилерията тази вариация вече не се произвежда. Не знам каква е била цената на бутилките от гамата към момента на пускането им на пазара, но на вторичния пазар /аукционите/ не се търгуват прекомерно скъпо и могат да се открият между 60-80 паунда. 

 След като преди няколко дни опитах друга интересна вариация на Брухлади, „1992“ 17 y.o. fino sherry cask finish, която ме отвя с качеството си, реших вчера да се посветя на отлятата от мен през миналото лято мостра от Bruichladdich 16 y.o. Cuvee F, която открих в любимото местенце – уиски бар Masterpiece в София. Доколкото разбрах, бутилката стои отворена от доста време, тъй като не много хора са чували марката в България, а и защото не е от най-евтините уискита, така че несъмнено течността се е развила под влияние на въздуха. И ако Bruichladdich 17 y.o. fino cask ме отвя, то Cuvee F ме засили още повече към състоянието на нирвана. 


 Аромат – нежен, рафиниран. Сладост, мента, плодово сладко от малини и ягоди, дървесност, грозде, слаба пикантност, мед, розов цвят, зрял портокал, зелени свежи билки, ванилия, малинов чийзкейк, тъмни нотки като от подсилено вино порто или шери, бонбони „гумени мечета“, плодов къпкейк с ванилов крем и сладко от малини, тирамису, подправки от пликче след време. Постепенно се появиха още червени плодове като боровинки, касис, сладко от касис, сушени сини сливи и нотки сметанов крем с кафе. С вода – мирисът се отваря и се засилва асоциацията с малини, малиново сладко, малинов чийзкейк, касис, тъмноплодово сладко, подправки и локум. Вкус – сладост, следи като от порто руби, слаба пикантност, лека горчивина като от портокалова кора, сушени плодове, мед, отприщва слюноотделянето, масленост. Ще си позволя да го определя и като изтънчен. По-късно се появи спомен за праскови, малц и малко повече горчивина, която обаче се доминира от сладостта. След време по-силна пикантност и тревистост. С вода – сладост, плодови бонбони, карамелови бонбони, пикантност. Финал – траен, малцов, препечен хляб, сладост, лека горчивина, ментова свежест, повече шоколадова сладост след време като от течен шоколад. След минути мандарини и засилваща се сладост. С вода – спомен за ръжено уиски, лека горчивина, последвана от сладост и флоралност. 
 Оценка: 91-92/100. Цена: споделих, че вече не се произвежда и се определя от аукционите или спекулата в магазините. 

 В обобщение: уиски – еталон за качество.           

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram