Whiskeytemple_Vladimir 
Бях започнал да ви приветствам с подранилото пролетно време навът, когато осъзнах, че зимата прави може би последен опит да ни покаже, че февруари не е месецът на банските на лалета и късите тениски, а на шаловете, шапките и мокрите от киша крака. Каквото и да прави обаче Баба Зима всички сме наясно, че най-вкусното и топло време от годината предстои. Не визирам само метеорологичната обстановка – казвайки „най-вуксното и топло“ си представям и приятната кафеникава течност, отлежавала години в далечни земи, която наричаме за краткост „уиски“. Ако за първи път попадате тук, приятели, то знайте, че Whiskeytemple /Храм на уискито/ е моят виртуален бордови дневник, който редовно попълвам с впечатления си от дестилатите /99,9% уиски/, които срещам по време на моя хедонистичен воаяж. Аз съм Владимир, аз обичам уиски и го дегустирам, като ви представям размислите си за него. Затова ви приветствам с добре дошли и ви каня да се насладите заедно с мен на следващите редове, този път посветени и вдъхновени от Aberfeldy 21 y.o. single malt whisky, с други думи от 21-годишното едномалцово уиски, произведено в шотландската дестилерия Аберфелди, намираща се във Висините /Highlands/ на родината на Уилям Уолис.
Дестилерията на Aberfeldy e собственост на Bacardi. Не винаги обаче е било така. Аберфелди е основана от компанията на фамилията Дюарс през 1896г., като производството започва две години по-късно. Намира се до едноименното градче, а случайно или не – на около 3 км. от рожденното място на основоположника на бранда – Джон Дюар. Периодът от основаването на дестилерията до Първата Световна война е успешен за Dewar`s/ Aberfeldy. Военните години довеждат до преустановяване на дейността `и. Същото важи и за времето на Втората Световна война. След това Dewar`s заема челни позиции на пазара в САЩ, което налага и разширяване на капацитета на Aberfeldy. От милионите литри произвеждан алкохол почти всичко се отделя за блендовете на Dewar`s и до пазара под формата на едномалцово уиски достига значително по-малко количество. Освен 12-годишния на пазара може да се намери и 21-годишно Аберфелди. В България официално май не се внася /редакция от 12.06.2015г.: но се намира за цена от около 130 лв/. 12-годишният струва около 60 лв. По летищата може да се намери и Aberfeldy 18 y.o. single malt whisky, както и Aberfeldy 16 sherry finish.
Преди няколко статии подхванах серията от ревюта на стари 21-годишни дестилати, като вече ви представих бележките си за The Glenlivet Archive 21 y.o. и Glenfiddich 21 Caribbean rum cask finish single malt whisky /чиито ревюта са налични в блога и може да ги открите чрезъ търсачката горе, от раздела „Архив“ вдясно или от заглавната страница на блога/. Днес ще ви представя уиски от дестилерия, която не се слави като голям малцов играч. Истината е, че огромна част от продукцията на Аберфелди е предназначена за смесените уискита, основно Dewar`s и попълва част от малцовия им компонент. За сведение, смесените, бленд уискита, включват зърнени /царевични и /или пшенични дестилати, получени от дестилация през колонен, индустриален дестилатор/ и едно или няклоко малцови /дестилирана през меден казан каша на покълнал ечемик, вода и мая/ уискита. Споделям ви това, защото е напълво нормално да не сте дотам запознати с основните разлики между уискитата, както и с битието на Аберфелди.
Уискито от снимката в началото е на моята лична бутилка. бележките ми се базират на мостра от друга бутилка /тази по-горе/. И двете бутилки са част от една партида и носят близки поредни номера – между 43 и 45 хиляди, което подсказва колко голяма е тя. Течността е 21-годишна, като целия период е прекаран в дъбови бъчви /уискито отлежава единствено в дъбови бъчви/, цветът е подсилен с натурален оцветител Е150а, което е жалко, а благинката е студено филтрирана. Затова и алкохолният `и градус е 40%, т.е. минимумът, който уискито може да носи. Ползвани са предимно бъчви от бърбън и такива от шери /подсилено с бренди португалско вино/.
Аромат – обилно меден, билки и плодове. Това са може би най-силните му черти. Бих добавил още пикантност, сладост и лека опушеност, ванилия, лимон и може би портокали, ментова свежест, която води до чувство на хлад в носа. Плодовете са предимно жълти, може би микс от екзотични плодове, стафиди, сушени кайсии и още сладост. След време се появи и карамел, сладко от праскови, като след 15-тина минути мирисът доби още по-плодов облик. С времето се появи и слаба нотка шери, спомен за пръст, асоциация с аромата на сушените сливи. Долових още ванилов сладолед с карамелов топинг, смокини и сладко от смокини. За кратко в съзнанието ми се появи и асоциация с течен шоколад, но бързо отстъпи пред свежите плодове. Към тях добавям и ябълките. След 40 минути престой в чашата, под въздействието на въздуха, се засили карамелът и се появи спомен за кафе. С вода /няколко капки/ – повече кафе, карамел, „земна“ нотка и сушини сини сливи. Вкус – сладък, пикантен, маслен, медено-плодов, сушени плодове и джинджифил, малцов, „цветен“ /тревист/, носещ щрихи на локум роза и лека горчивина след второто отпиване. След 30-тина минути долових и лека опушеност. С вода – повече дървесност, восък, горчивина, следвана от сладост. Финал – среден, лека опушеност, малцов, тревист, маслен, пикантност, която се усеща като от уиски с по-висок градус, мед и засилваща се сладост, която поне в началото бе доста слаба. По-късно пикантността се усилва /ако задържите течността в устата си ще може да я доловите/, ментова хлад и още по-палцов послевкус след време. С вода – горчивина, пикантност, подправки и тревa.
Оценка: 84/100. Цена: между 130-170, ако го намерите.
В обобщение: пивко уиски, което носи доза опушеност, придаваща му по-богат характер. Отделно от това, то е доста медено и плодово, както и пикантно, което го превръща в добър малц. Не блести, но и не разочарова.
