В предишната статия № 329 ви запознах с пътешествието ми в света на The Glenlivet Archive 21 y.o. single malt whisky и за да продължа тази вкусна традиция днес реших да ви представя друго старо, пълнолетно дори в САЩ уиски, което също произхожда от знакова шотландска дестилерия, добре позната и в България. След като заговорих за уиски № 1 по продажби за миналата година в сегмента „малцови дестилати“ реших, че е редно да почета и доскорошния фаворит в тази надпревара, а понастоящем претендент за приза – Glenfiddich. Този Гленфидик открих в края на миналата година в гр. Сливен, в клуб Папа Джак, точно преди началото на Уиски фест 2015г. и оттогава мострата стоеше в изчаквателен режим. До преди малко, когато изпълни предназначението си, попадайки в чашата с форма на лале.
Компанията, чието име в превод означава „долината на елена“, е основана в края на 19-ти век от компанията Уилям Грант и Синове, която е неин собственик и към настоящия момент. Намира се в Дъфтаун / Dufftown/, Спейсайд. Твърди се, че фамилията Грантс сама е издигнала сградата, като единствената помощ, която са получили е от един каменар. В началото дестилерията оперира с оборудването на старата дестилерия Cardow/ известна в наши дни като Cardhu/. Ситуацията вече е друга и Фидих разполага с огромна собствена мощ, способна да произведе 10 млн. литра алкохол, а може би и повече. Освен с триъгълната форма на бутилка /представена през 1957г. и сътворена от Ханс Шлегер/, позната ни и от уискита на Grant`s, марката Фидих е добила популярност и с това, че е една от най-награждаваните, ако не и най-отличаваната марка шотландско уиски. Освен това, именно на Гленфидих дължм популяризирането на едномалцовото уиски, като първия си едномалцов десдтилат пускат на пазара през 1963г., а през 1969г. отварят и първият в Шотландия център за посетители туристи. Дотогава практиката да се пие едномалцово уиски не е била силно разпространена и за но почит са били предимно блендовете, смесените уискита, като иновативно хората от дестилерията решава да наложат друг стандарт. Към днешна дата Гленфидих може да открием в около 180 страни, като уискитата са особено популярни в САЩ /заедно с тези на Балвени/.
САЩ е огромен пазар на стоки, в т.ч. и на уиски. „Водата на живота“, какъвто е древният превод на келтско-галското значение на известната днес дума „уиски“, се харчи добре в Новия свят и затова този пазар е особено важен за шотландските производители на уиски, стремящи се да го обгрижват всячески /често определяйки специални дестилати за него/. С подобен контекст е и историята на уискито от снимката, по-скоро на неговия далечен предшественик, носещ името „Havana Reserve“. Това уиски, както и това, което опитвам днес е прекарвало част от отлежаването си в бъчви от кубински ром /сега се обозначава като „карибски бъчви“ и може ромът да не произлиза единствено от Куба/. Името „Havana Reserve“ не се харесало много на американските власти, тъй като преди години търговското ембарго над стоките с произход Куба било доста силно в САЩ /знаете за годишната вражда между двата блока и между двете съседни държави/ и не се допускали за продажба. Е, именно заради това хората от Гленфидик изоставили конкретиката в произхода на рома и го заменили с по-лаконичното „бъчви от карибски ром“. Дестилатът от снимката вече се предлага под друга форма и име /Gran Reserva/, но съдържанието му е сходно – както при този от снимката, така и Gran Reserva включва в състава си 21-годишно уиски, отлежавало в бъчви от бърбън, първо и последващи пълнения /т.е., бъчви от американски дъб, в които след бърбъна не се, респ. се е съхранявало друго уиски/, като финалните месеци от живота си уискито прекарва в бъчви от карибски ром. Течността е с подсилен цвят, студено филтрирана и е 40-градусова.
Аромат – мед, сладко от праскови, сладко от круши и печени ябълки, сладост и свежест, тревистост, цветя, силен спомен за карамел, смлян черен пипер, много приятен бонбонен и ликьорен мирис, досущ като аромата на щанд със захарни вкусотии. Долових и секунда нотка опушеност, която се стопи от сладките плодови нюанси, плодови дъвки и бонбони, дъвка с мирис на диня. Открих още зелени ябълки, слаба тъмна нотка като от кафе и сладко от сливи, сушени плодове, манго, ананас и киви, компот от кайсии с индрише. След време се открои още плодова сладост, малини, още карамел и йогурт с парченца праскови или екзотичен плод, ванилов сладолед. Вкус – маслен, сладък, пикантен, отново плодови щрихи, в комбинация от сушени и свежи плодове, нежна нотка джинджифил, цветен. Отприщва слюнката, като пикантността се засилва при второто отпиване. Захарно петле, слаба дървесност и нищожна горчивина, която е едвам доловима. По-късно мед и все така отчетливи плодове. Финал – траен, сушени плодове, малцов, не толкова сладък, колкото мирисът предполага, пикантен, като се наложи да преглъщам слюнката неколкократно. Тревист, секунден спомен за грейпфрут, подправки. Впоследствие сладостта се засили, като бе придружена от още плодове.
Оценка: 89,5/100. Цена: около 220 лв.
В обобщение: чудесно „пролетно/ лятно“ уиски. Това може би е вашето уиски, ако обичате плодове, сладост и карамел. Свеж и богат дестилат, който заема високо място в личната ми класация.
Whiskeytemple_Vladimir 
