
Вторник вечер, време за ревю, което отдавна бе готово, но все нещо го изпреварваше. В средващите няколко реда ще представя впечатленията си от независимата версия на шотландския малц Аберфелди /Aberfeldy/, представена от компанията бутилировач „Гордън и Макфейл“ /Gordon & MacPhail/ през 2018г. Мострата и заглавната снимка достигнаха до мен благодарение на приятел /Стан, наздраве!/, тъй като бутилката предизвика възторг сред малцовите любители с дебюта си, бързо се разпродаде и аз я пропуснах. Но пък щедростта на малцовите другари е безгранична и именно благодарение на нея успявам да се докосна до тази вкусна благинка.
Аберфелди е шотландска дестилерия, собственост на компанията „Бакарди“ и основното ѝ предназначение е да захранва смесеното уиски Дюарс с малц. И макар че в последните месеци портфолиото на Аберфелди получи още няколко нови версии, ботлингът на „Гордън и Макфейл“ намирам за най-интересния, който ми е попадал и за който бих отделил средства. Официалните разновидности страдат от порока на ниския алкохолен градус, студената филрация и по всяка вероятност – ползван оцветител. При уискито на „G&M“, дестилирано на 06.06.1993г. ситуацията е на другия полюс – градусите са 58.5%, уискито не е студено филтрирано и не е боядисвано с е150. Цветът му се дължи единствено на отлежаването, преминало в бъчва от типа пънчън /puncheon/ от шери, първо пълнене, с номер 4054. Общият брой на бутилките е бил 444.
