Whiskeytemple_Vladimir 
Зимата си има и своите красиви страни – освен белотата и чистота това е и сезонът, който аз намирам за времето, когато пълноцено мога да се насладя на една особена категория уискита от Шотландия. Ясно е на почти всеки, че шотландците произвеждат чудесни дестилати с плодов и ненатрапчив привкус, чийто профил е лесен за възприемане от мнозинството потребители по света. Да, но преди векове уискито в Шотландия е носело друг дух – ако сега при производството на малцово уиски за гориво се ползват природният газ или електричеството, то през 19-ти век торфът е бил катализаторът на този процес. Представете си свирепите времена на скъпоструващи въглища, непознаващи силата на електрическия ключ и бутон. Тогава именно торфът е властвал над бита на шотландците, като дестилериите не са били изключение. И ако сега опушените с торф уискита са някаква форма на екзотика за Спейсайд и в по-малка степен за Висините /Highlands/, то все още се намират кътчета от земята на скотите, където този отминал дух е не само съхранен, но и развит. Визирам о-в Айла, където се раждат едни от най-опушените дестилати в света на малца, които са визитната картичка на Шотландия, ярко контрастираща и отграничаваща я от сходните зърнени напитки от Ирландия, САЩ и останалия уиски свят. Laphroaig, Lagavulin, Port Ellen и Bowmore са имена, които предполагам чувате не за пъръви път и изричайки ги в цивилизования свят бихте предизвикали интересни емоции в събеседника си, докоснал се някога до техни течности. Такова уиски реших да ви представя и днес, продължавайки устрема си от онзи ден, когато ревюирах Laphroaig Quarter cask. Настоящите редове са посветени на друг представител на марката Лафройг – Laphroaig Select single malt whisky.
Дестилерията на Лафройг е основана през 1815г. от братятата Александър и Доналд Джонстън /удавил се през 1847г. в казан с ферментираща течност/, които се занимавали със земеделие, а самата сграда преди това била ползвана за земеделски нужди. През 1826г., т.е. няколко години след Акцизния акт, дестилерията била и официално регистрирана. Следващите години били белязани и от съперничеството с друга островна дестилерия – тази на lagavulin, която по всякакъв начин към онзи момент се мъчела да копира модела на Лафройг и да имитира напитиките `и. В ръцете на фамилията Джонстън останала до средата на 20-ти век, когато Иън Хънтър, представител на рода, предал собствеността `и на секретарката си – Елизабет „Беси“ Уилямсън /човекът нямал потомство и явно дамата е успяла да го впечатли с всеотдайността си/. По този начин „Беси“ станала първата жена, управляваща дестилерия на остров Айла, а по всяка вероятност и в Шотландия /попаднах и на информация, че Катрин Джонстън е първата/. И така до оттеглянето си през 1972г. Всъщност, „секретарка“ не е точното понятие за Уилямсън. След като Хънтър бил засегнат от удар тя се изявявала като мениджър на компанията, в чийто основен прерогатив бил разпространението на уискито в Америка /по времето на Сухия режим там се предлага като лекарство по специализирано предписание на доктор/. По време на Втората Световна война дестилерията не функционирала в нея се складирали амуниции. След края `и дейността била възобновена. Хънтър починал през 1954г. и Беси поела пълния контрол. Насочила усилията си към популяризиране на марката и на едномалцовото `и уиски не само във Великобритания, но и в Америка. След оттеглянето `и през 1972г. контролът върху дестилерията бил установен от Long John International. През 1990г. дестилерията била закупена от Allied Distillers, които по-късно били придобити от Beam Global /да, свързани са с Jim Beam/, които пък сега са част от японската компания Suntory. И преди редовете на автора, да спомена, че Laphroaig е най-добре продаваното уиски от о-в Айла през новия век. Освен това е и любимо на принц Чарлз. Към това като добавим и отличителната черта на напитките с името Лафройг, а именно силната опушеност на покълналия ечемик /малцът/, следователно и на течността в бутилката, то краткият очерк на дестилерията и марката ми се струва завършен.
Laphroaig Select е уиски от категорията „NAS“ – онези дестилати, станали особено популярни в днешно време, които предизвикват немалко негативни емоции в хората, свикнали с обозначаването на годините на уискито на етикета. Благинката е 40-градусова, опушена /малцът е сушен с горящи торфени буци/, студено филтрирана е, но доколкото съм запознат е с натурален цвят. Особеността `и се свежда до използваните бъчви – течността включва уиски, отлежавало в бъчви от бърбън, шери олоросо, педро хименез и нови бъчви от американски дъб – същинска вкусова въртележка. Как ми се стори? Оправда ли високите очаквания, които е създала с годините марката или разочарова?
Аромат – опушеност. Лека кисела нотка като от маринатата на бурканче с коктейлни маслини, цитруси, сладост, сос барбекю, дим, препечено, в началото неразпознаваем спомен за тъмен плод, който ми напомни бегло на боровинки /уискито е солидно опушено и се нуждаех от съдействието на носа си, за да разгадая сюжетната линия в нейната цялост/. Мирисът е леко спиртен и пикантен, парфюмен. Препеченото, което споменах по-горе разбирайте като препечена филия, но от по-изгорелите. По-късно ванилов сладолед, тютюн /мириса на станиолчето от кутията с цигари/, сладко от жълт плод във фонов режим, асоциация с мириса на кибрит, нотка плодови бонбони, препечен блат от сладкиш, напоен с компот от кайсии. След близо час в чашата долових и намек за шери, далечен спомен за кафе и шоколад, по-късно зелени ябълки и щрудел. Вкус – пикантен, сладникав, опушен /дим/, мазен, спомен за банани, нотка цитрус, слаба горчивина при второто отпиване, спомен за малц, круши и ябълки, както и още опушеност след време. Финал – среден, малцов, леко горчив, сгряващ и опушен, препечен, сладък, свежо плодов – банани и ананас, спомен за мента. Послевкусът е изтънен и не е толкова всепоглъщащ. Може да го определя и като рехав, но в значение на не до там интензивен, което ми хареса.
Оценка: 85/100. Цена: 60-70 лв.
P.S. Благодаря на екипа на The Whisky Library Пловдив и на Maxxium за предоставената мостра и чудесна снимка.
Оценка: 85/100. Цена: 60-70 лв.
P.S. Благодаря на екипа на The Whisky Library Пловдив и на Maxxium за предоставената мостра и чудесна снимка.
