Dark Mode On / Off

Laphroaig Quarter cask single malt whisky

 Глобалното затопляне си е взело отпуск, за да отстъпи пред глобалното застудяване. Какво да правим в такъв случай? Моето решение – обърнах се за помощ към народната шотландска медицина от о-в Айла, прочула се по света с творбите си – силно опушените уискита, в частност тези от дестилерията на Лафройг. Не съм ползвал продукти на д-р Тайс, защото не им вярвам, но с удоволствие се допитвам до отварите на д-р Торф. А като заговоря за торф, за шотландско опушено уиски, в съзнанието ми изплува изображението на едно от най-опушените и прославени уискита, носещи марката Laphroaig, с неговата приятна зелена бутилка. И за да не си мислите, че преувеличавам относно лечебните му свойства ще вметна, че по времето на Сухия режим в САЩ уиски от Лафройг се е предлагало като медикамент с лекарско предписание. Не знам дали реално е помогнало на някого – със сигурност обаче е имало големи тълпи от развеселени пациенти пред кабинетите на лекарите. А както казват ирландците, това което уискито не може да излекува е нелечимо.

 Но стига толкова интернационална псевдолекарска мъдрост. Пределно ясно е, че уискито не е лек и не следва да се използва с тази цел, особено в големи количества. Да са концентрирам върху напитката от снимката. Видно е, че не съм я правил в хола си. Прави сте – снимката е родена в уиски бара на гр. Пловдив, носещ името The Whisky Library. Още не съм имал щастието да го посетя, но в идните месеци, след като премине ледниковият период, ще го направя и ще споделя впечатления /чувал съм само позитиви за това красиво уиски местенце/. Та, именно там в средата на декември приятелите от Maxxium България бяха организирали т.нар. „vertical tasting“ /дегустация на продукти от една дестилерия, градиращи във възраст/ на благинки на Лафройг по повод рожденния ден на дестилерията – през 2015г. се навършиха 200 години от рождението `и. По този повод в Пловдив се събраха люде-уиски любители с вкусната опушена мисия да опитат 5 от благинките, носещи името Лафройг. По разбираеми причини аз не можех да присъствам, тъй като не съм усвоил телепортацията, а и не съм подчинил времеви-пространствения континиум. Благодарение на приятелите от Максиъм и на приятелите от бара получих целия сет от класа, към който добавих и мостра от Laphroaig 18, които скоро ще ви представя. 


 Началото на тази серия поставя именно уискито от заглавната снимка – Laphroaig Quarter cask single malt whisky 48%. Течността е нестудено филтрирана, предполагам, че е с натуралния си цвят. Не мога да съм сигурен, тъй като бутилката не е пред мен, но пък цветът на уискито в чашата бе доста реалистичен. Възрастта не е посочена, но в интернет се натъкнах на данни, че е уискито е 5-6-годишно, като финалния период на стареене прекарва в много малки бъчви, ускоряващи матурацията му. Това са именно бъчвите „quarter cask“, които са с вместимост от около 1/4 от стандартните американски бъчви или от т.нар. „hogshead“. Обемът на „quarter cask“ варира около 50-60 литра. Може би най-важната особеност на уискито обаче е, че то е от категорията на опушените, „торфените“. Това ще рече, че малцът му е сушен на скари, под които е горял огън, подклаждан с торфени буци. Но нека видим какво открих при дегустацията му по-рано днес.

 Аромат – лимони, мандарини, балсамико, силна опушеност, водни боички, нотка нафталин, свежест, тревистост, пикантност и сладост. Може би сладко от праскови във фонов режим. Мирисът е изключително интензивен, не толкова спиртен, а богат на фенолни съединения и това може би ще пречи на не до там свикналите с този профил да обследват характеристиките на аромата. Долових още солена нотка, банан, ванилов крем, зрели круши, зелени билки и бисквити с овесени ядки. С вода – крем карамел, още ванилов крем. Ако сте се притеснили за опушеността, то трябва да ви успокоя – и тя е тук, макар и леко изтъняла. След още няколко капки се появиха още билки. Вкус – добре изявена сладост, опушеност, силна пикантност като от чили, отново банани, препечен хляб и лека метална нотка. Цитрус след второто отпиване. С вода – по-маслен, лакта и спадаща пиперливост. Финал – трайна опушеност, малцов, пикантен, сгряващ, препечено, сладост. Свежест под формата на мента или анасон, мед, а по-късно и лека горчивина като от грейпфрут. С вода – горчивина, сладост и още опушеност. 
 Оценка: 82-83/100. Цена: около 70-80 лв.

 П.С. Повече за историята на марката и за предходните ми срещи с нейни продукти може да откриете на линковете под статията или в раздела „Дестилериите L-Z“. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram