Whiskeytemple_Vladimir 
Да се върнем на Лафройга, приятели! Поразредих статиите, пропити с островната му опушеност. Времето използвах, за да ви представя „Торфеният звяр“ Octomore 06.2 и „Викингът“ Highland Park 18. Ето че дойде време да ви запозная и с бележките, касаещи 10-годишният Лафройг, пълнен с градуса на бъчвата, трета партида. В блога са налични бележките ми за братчето му от партида 005, която ми беше харесала и се чудех дали и тази 10-годишна вариация ще продължи добрата традиция.
Дестилерията на Лафройг е основана през 1815г. от братятата Александър и Доналд Джонстън /удавил се през 1847г. в казан с ферментираща течност/, които се занимавали със земеделие, а самата сграда преди това била ползвана за земеделски нужди. През 1826г., т.е. няколко години след Акцизния акт, дестилерията била и официално регистрирана. Следващите години били белязани и от съперничеството с друга островна дестилерия – тази на lagavulin, която по всякакъв начин към онзи момент се мъчела да копира модела на Лафройг и да имитира напитиките `и. В ръцете на фамилията Джонстън останала до средата на 20-ти век, когато Иън Хънтър, представител на рода, предал собствеността `и на секретарката си – Елизабет „Беси“ Уилямсън /човекът нямал потомство и явно дамата е успяла да го впечатли с всеотдайността си/. По този начин „Беси“ станала първата жена, управляваща дестилерия на остров Айла, а по всяка вероятност и в Шотландия /попаднах и на информация, че Катрин Джонстън е първата/. И така до оттеглянето си през 1972г. Всъщност, „секретарка“ не е точното понятие за Уилямсън. След като Хънтър бил засегнат от удар тя се изявявала като менижър на компанията, в чийто основен прерогатив бил разпространението на уискито в Америка /по времето на Сухия режим там се предлага като лекарство по специализирано предписание на доктор/. По време на Втората Световна война дестилерията не функционирала и в нея се складирали амуниции. След края `и дейността била възобновена. Хънтър починал през 1954г. и Беси поела пълния контрол. Насочила усилията си към популяризиране на марката и на едномалцовото `и уиски не само във Великобритания, но и в Америка. След оттеглянето `и през 1972г. контролът върху дестилерията бил установен от Long John International. През 1990г. дестилерията била закупена от Allied Distillers, които по-късно били придобити от Beam Global /да, свързани са с Jim Beam/, които пък сега са част от японската компания Suntory. И преди редовете на автора, да спомена, че Laphroaig е най-добре продаваното уиски от о-в Айла през новия век. Освен това е и любимо на принц Чарлз. Към това като добавим и отличителната черта на напитките с името Лафройг, а именно силната опушеност на покълналия ечемик /малцът/, следователно и на течността в бутилката, то краткият очерк на дестилерията и марката ми се струва завършен.
Мострата достигна до мен благодарение на приятелите от Whisky Gallery България. В шишенцето, което получих е скрита течност с 55,3%, навярно нестудено филтрирана и с цвят, който аз оприличавам на натуралния. Дестилатът е 10-годишен и е отлежавал в бъчви от бърбън.
Аромат – силен, интензивен, опушен, медикаментозен мирис, зад който прозира плодова сладост, сладко от плодове /праскови/, спомен за нафталин и бърбън, карамел, готвено, банани и доза спиртност. Бих добавил още спомен за сливи, плодово сладко, свежест, пушен салам или друго месо, сушени фурми, марината на маслини, цитрус, ванилов крем, като с течение на времето сушеноплодовите нотки се засилват. Долових и нотка тютюн. С вода – по-силна опушеност, жълти сливи и по-силен плодов мирис след време /круши/, ментови/ евкалиптови бонбони. Вкус – силна опушеност, пикантност и лека спиртност, масленост, жълт плод и спомен за маслини. С вода – силна пикантност, следвана от горчивина, пиперливост и още опушеност. Слаба сладост. Финал – траен, опушеост, малцов, грейпфрутова горчивина, следвана от по-силна сладост, мента. С вода – сладост, комбинирана с опушеност и горчивина, както и плод, който не мога да определя. След време горчивината се засилва.
Оценка: 86/100. Цена: тук не съм го срещал.
