Винаги е хубаво, когато опитвам ново уиски. Оптималният вариант е то да ми хареса. Днес е такъв съвършен малцов ден, в който отпих първите си чисти глътки /от уиски с името Kininvie/ от дестилат, който до преди минути бе непознат. Бях чувал за Кининви, но не бях имал удоволствието да го открия някъде. Истината е, че той e труднодостъпен – причините са няколко. Първата е, че основното му предназначение е да захранва смесените уискита на Grant`s и рядко се бутилира в едномалцовия си вид. Но пък, когато се презентира като „single malt“ струва скъпо. Това е и втората причина – бутилката от снимката, която държах по време на изминалия Уиски фест 2015, струва на Запад около 120 евро и то за обем 0,35 мл. Тук би трябвало да се появи по някое време. Това е и третата причина – не се внасяше и за първи път я видях на живо про време на феста. Кога и за колко банкноти ще можем да си я купим още не мога да ви кажа. И преди дегустационните ми бележки, нека ви споделя нещичко за Кининви.
Основана е през 1990г. в близост до дестилериите на Glenfiddich и Balvenie, заедно с които формира малцовия гръб на компанията Уилям Грант и Синове. Информацията за Кининви е повече от оскъдна, просто защото дестилерията е млада или защото до скоро собствениците не са акцентирали върху нея. Почти е невъзможно да срещнем едномалцови нейни уискита, защото почти цялото количество се е трансформирало в смесените уискита на Уилям Грант и Синове /Grant`s и Clan MacGregor/. Но с появата на Ailsa Bay, новата дестилерия от гамата на Грант и Синове, чието производство се насочва към тях, вероятността да срещнете едномалцово уиски Kininvie нараства – освен 23-годишното, което представям сега, е налично и 17-годишно, а в края на 2015г. беше представено лимитираното 25-годишно уиски „First Drop“, вдъхновено от стартирането на производството през 1990г. Преди години уиски от Кининви се е предлагало и като Hazelwood 15 и 17.
Благинката от снимката е 42,6 градуса и e част от третата партида, а бутилката е с № 13702. Студено филтрирана е. Цветът може би е натурален, защото беше доста светъл и ако има карамел Е150а, то той би бил в нищожно количество. Уискито е отлежавало в бъчви от бърбън и в такива от шери.
Аромат – малцов, свежо плодов, зелен и тревист, нотки киви, ябълки, ананас, зрял пъпеш, мед, дървесност, сладост, билки, ванилия, плодови бонбони, парфюмност, джинджифилена пикантстност, ванилов сладолед, бонбони лакта. След време се появи и слаб спомен за тъмни плодове, но мирисът се доминира от свежите щрихи и сладкото от жълти плодове, плюс доза печени ябълки и круши. По-късно разкодирах и спомен за капучино и плик с подправки /смлян пипер и ким/. С вода – карамел, плодова сладост, печени ябълки, ванилово-лешников сладолед и още дървесност. Вкус – плътен, отприщващ слюнката, пикантност като от чили, масленост, сладост. Сушени жълти плодове, стафиди, приятна дървесност. По-късно се появяват и познатите от вкуса ябълки. С вода – по-силна пикантност и сладост като от захарен памук. Финал – траен, малцов, чудесна плодова нотка, отново доминирана от сушените плодове, мед, масленост, тропически плодове. Долавя се и влиянието на дървото, което обаче резултира в приятна пикнатност и съвсем слаба горчивина. След време се откроява и горена захар. С вода – восък, сладост, още сушени плодове, масленост и мед.
Оценка: 88-89/100. Над 200 лв за бутилчица от 0,375 мл.
Whiskeytemple_Vladimir 
