Dark Mode On / Off

North British distillery 50 y.o. single cask single grain whisky

  
 Има събития, които бележат повратен момент в човешката история. Едно от тези събития е т.нар. „Кубинска криза“, когато светът е на един косъм от нова, този път ядрена война. В момента, когато Великите сили си играят на непораснали деца и си мерят ракетите /буквално/, в далечна Шотландия се случва друго събитие, което обаче носи огромен позитивен заряд – дестилирано е уискито от снимката. Годината е 1962г.!

 Рядко на нас, простосмъртните, ни се отдава случай да се докоснем до историята и да държим толкова интересни артефакти. В края на месец октомври ми се отдаде подобен повод и затова тази статия е напоена с толкова силна емоция. По време на престоя си в Сливен успях да се насладя на уиски от друг възрастов, а и вкусов калибър. Говоря за 50-годишно уиски! Аз съм на 30, можете да пресметнете с колко повече то бе по-зряло от мен. Това уиски бе станало свидетел не само на коментираната в началото ядрена криза, но и на навлизането на човечеството в нова епоха. 50 години, 600 месеца или близо 19 000 дни – това е възрастта на уискито от снимката. 50 години прекарани в дъбова бъчва, от типа „re-fill sherry butt“, с вместимост от около 600 литра. Толкова е било приблизителното количество алкохол в началото, през 1962г. През 2012г. обаче са бутилирани едва 222 бутилки, всяка от по 0,700 мл. Остатъкът до 600-те литра бе утолил “ ангелския дял“ /ние му казваме фира/. 

 В момента живеем в Ерата на лъскавите модни икони и на безумните практики в уиски индустрията. Ставаме свидетели как иначе млади дестилати, само заради името си на „колекционерски вещи“ оскъпяват цели марки и превръщат вкусните им продукти в недостъпен блян. Силно действащи маркетингови отдели захранват безумния глад на малцина, готови да платят хиляди за стъкло с уиски, което гордо да показват на колегите си милионери, без дори да са наясно какви качества носи уискито вътре. Уискито се създава, за да се консумира и трупането му само заради каратите злато по стъклото или заради произхода му аз намирам за безумие. Именно заради тази реалност това уиски бе толкова специално. Освен, че го държах в ръце успях и да го опитам. Въпреки ограничения брой бутилки на пазара. Може би за някои би представлявало обект на колекционерски интерес, но за собственика на заведението бе уиски, което следва да се сподели с клиентите.

 Уискито произхожда от North British distillery. Основана е през 1885г. от Андрю Ъшър в близост до Единбург. Производството започнало през 1887г. и в идните 40-50 години се увеличило в пъти. Около проблемните десетилетия в САЩ и в Европа в началото на 20-ти век дестилирането на алкохол било силно ограничено. Особено силно било редуцирано във времето на Втората световна война, тъй като пшеницата и царевицата били необходими за производството на други жизненоважни стоки. Следвоенният период донесъл по-добри перспективи. До началото на 90-те години обемът дестилиран алкохол /не само бъдещо уиски, но и джин и водка/ нарастнал. Дестилерията преживяла и икономическата криза във Великобритания. Сменила се и собствеността, като сега е поделена между алкохолния гигант Diageo и Edrington Group /участие в която има и компанията на Уилям Грант и синове/, собственик и на марките Highland Park и Macallan. За тях сега North British distillery произвежда зърнено уиски.

 И споменавайки уискито нека се върна към конкретното. То произлиза от Nrth British distillery, но е бутилирано от независимия бутилировач Douglas Laing /Дъглас Ленг/. Красотата в бутилката се презентира в естествения си цвят, без да е студено филтрирана. Бутилира се при 57,1%. Същата не е малцова, а е получена в резултат на дестилация на друга зърнена култура – царевицата през колонен дестилатор. Уискито е бутилирано само от една бъчва с N DL REF 8228. И пак споменавам – напитката е 50-годишна.


 Аромат – череши, череши в процес на ферментация. Сладко от череши, коктейлни череши марашино. Силен спомен за бърбън в началото, да не кажа, че уискито „крещеше“ бърбън. За моя изненада, дървесната нотка не бе силна – след 50 години в дърво очаквах по-силен мирис. Долових още масленост, нотка праскови, щипка парфюмност, и почти нулева спиртност. Усещат се още нотки свежи плодове, сладост и сиропиран с компот блат от сладкиш, подобие на сметанов мирис и слаби нотки сливи. Слаба нотка ацетон, която след минути капитулира пред далеч по-силния вече спомен за сини сливи, горски тъмни плодове, нотки кафе, спомен за шери и за ром Ел Дорадо 15. Освен нотката кафе разпознах и мирис от тирамису, към което обаче бих добавил и свежестта на банани, ако можете да си представите подобна кулинарна колоборация. В допълнение към вече споменатото усетих и мирис на пакетче с подправки, шоколадови стърготини, още гвиански ром, заквасена сметана с ванилия и още повече сливи и сладко от сливи. Позволих си да добавя точно три капки вода – отключи се по-силна нотка тирамису, като черешово-плодовите нотки се борят с щрихите кафе и тъмните сливи. В съзнанието ми изникна и асоциация за сметанов крем с кафе, спомен за миризмата от ореховите обелки  и далеч по-силни тъмно-плодови краски. Вкус – сладък, леко пикантен /в началото ми се стори, че градусите не се усещат, но след втората глътка долових присъствието им по езика си/, силно плодов, спомен за сушени плодове, отприщващ слюнката, като се наложи да преглътна на няколко пъти, леко сух. Нотки сливи, череши и праскови, към които добавям и нотки от ром Ел Дорадо. Силно бърбън присъствие, а при второто отпиване още повече сладост и джинджифилова пикантност, при доминиращи нотки ром. С вода – по-маслен, сладък, спомен за напоен с ром/ коняк блат от сладкиш и повече пиперливост. Финал – траен, отново спомен за ром Ел Дорадо 15 /не за какъв да е ром, а за този гвиански ром/, сладост, слаба дървесност. Липсва горчивина. По-късно се появи и тя, но за части от секундата, след което бе заменена от обилна сладост и плодови нотки. С вода – горчивина за секунди, след което вълни от сладост, масленост и ром, плюс слаба минерална нотка. Отново се наложи да преглъщам няколко пъти. 
 Оценка: 93/100. Цена: над около и над 900 лв. 

 В обобщение: чудесно уиски. Едно от най-добрите, които съм пил. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram