Whiskeytemple_Vladimir 
Не обичам статуквото. Не обичам свръх силния маркетингов трик, който промива мозъци и се мъчи да ни втълпи волята на производителя на уиски, залъгвайки ни, че даден продукт е най-добрият в света. Не обичам излишните писания по етикетите на бутилките с уиски, сочейки колко награждавано е някое уиски или колко специално е подходил производителя при избора на бъчвите, в които отлежава уискито му /защото в повечето случаи това не е така/. Не обичам гледкатана едни и същи базови уискита в магазинната мрежа. По тези причини, а поради това, че проектът Храм на уискито има за цел да опознае ако не всяко едно уиски, то поне повечето от тях, си купих бутилка от доскоро неизвестното за мен смесено уиски Stewarts Cream of the barley blended whisky.
Признавам, не го бях чувал. Преди време ми беше попаднало ревюто му в Ю Тюб като предложение за гледане, но не го отразих. Преди няколко седмици обаче, блуждаейки из щандовете в Била, попаднах на няколко рафта, с подредени като шотландски бойци бутилки от тази течност. И тъкмо, защото беше неизвестна за мен, а и защото бутилката ми хареса /цветовете на етикета имитират шотландски тартан / реших да си я купя. А и да си призная, шотландско уиски за 10 лв, на толкова беше намалено, вчера видях, че е 13 лв, ми се стори като доста добра сделка.
Както споменах, уискито е смесено, т.е. купаж между няколко зърнени и малцови уискита. Течността е филтрирана, 40-градусова е и е с подсилен цвят. Липсва означение на години. Но това е евтино уиски и този подход е приемлив /жалкото е, че има скъпи малцови дестилати, сътворени по посочения еталон/.
Историята на марката е свързана с далечната 1831г., когато за първи път това уиски е предложено от Стюарт и Синове от Дънди, навярно собственици на бакалии, каквито са били почти всички прохождащи търговци на уиски, предлагащи смесеното уиски под своя марка. Попаднах на инфо, че основното малцово уиски е това на Glencadam, но това може би вече не е така, тъй като собственик на марката сега е Chivas/ Perno Ricard, а не Ангъс Дънди, притежаващ Гленкадам. Това е въпрос, който е второстепенен и може да бъде проучен. Прочетох, че е и най-добре продаваното шотландско уиски в Ирландия. Дали – не знам. Малко повече за впечатленията ми от уискито.
Аромат – силен, в началото спиртен, слабо меден, карамелов, сладникав, тревист, пикантен, напомня ми на крем от сладкиш в известна степен, след като уискито взаимодейства с въздуха и носът привикна с алкохолния мирис долових и нотка тъмен плод, която се засили при изпитата вече чаша, далечен споменах за шери, ацетон, смлян черен пипер. С вода /реших да експериментирам дали блендът ще я приеме добре/ – слаба минерална нотка, по-силен спомен за сушени плодове, спомен за сушена подправка, зелени ябълки. Вкус – сладникав, слабо пиперлив, слабо плодово влияние, мазен, отново спиртна нотка, като при втората глътка пикантността се засили. С вода – не долових съществена промяна. Повече сладост. Финал – къс до среден, слабо ментово усещане, сладост, мазен, плътен, слабо горчив, като при второто отпиване пикантната и сладката нотка се засилват. С вода – пикантността и горчивината спадат, като се появи лек плодов спомен, който асоциирах с круши.
Оценка: 80,5/100.
Оценка: 80,5/100.
В обобщение: добро смесено уиски, на отлична цена. Трудно бихме могли да говорим за богатство или комплексност, но това е оправдано – все пак говорим за базов бленд. Препоръчвам да го пробвате чисто, преди да посегнете към леда, и не дай Боже – към безалкохолното.
