Статия N 200 е покорена! Да се готви N 300!
Здравейте, приятели! Добре дошли в моя малък уиски свят, в който се мъча да ви представям интересни вкусотии от всички краища на света. Без значение на произход и начин на обозначаване, аз ценя всяка вкусна напитка, като се мъча да `и отделя дължимото внимание . И тъй като днес имам повод за радост реших да ви представя накратко и виртуално Dalmore 25 y.o. single malt whisky. Съжалявам, че технологията не е достигнала до това ниво, че да мога по-истински да ви прехвърля от завладялата ме емоция около срещата с тази чудна благинка, като все още ще трябва да разчитаме на писаното слово. Да започваме!
Първо, редно е да спомена, че тази бутилка /не тази от снимката, а 25-годишният дестилат по принцип/ не съм я срещал в България нито в магазин, нито в бар. Тя е достатъчно рядка и срещите с нея са почти невъзможни. За закупуването `и от чужд сайт и дума не може да става /визирам себе си/, тъй като гони цени около 800 €. Как тогава се сдобих с ценната дегустационна мостра? Редакция: заглавната снимка я направих на Уиски фест 2015, а по-долу може да видите споменатата „анонимна“ визия на бутилката.
Навярно знаете, че продуктите на Dalmore се внасят официално в България от Maxxium България. Именно на тях гостува и веселяка Дейвид Робъртсън, който миналата година води уиски класа на Далмор по време на Уиски феста. Дейвид се пенсионира и за да отбележи повода уважава поканата за няколко класа в България. Не стига това, но със себе си пренася и изключително ценния товар – две бутилки Dalmore 25 , като това е едната от тях. Без етикети и означение на години.
Къде я намерих? Преди няколко месеца гостувах на Влади Николов в офиса на Максиъм и той ме изненада изключително приятно с чашка с този Даумор. Отлях я в моите верни шишоци и онзи ден я опитах. Чудесия!
Уискито е старичко, като отлежава последователно в бъчви от бърбън, шери паломино, отново бърбън и порто бъчви /Tawny/. Този начин на съзряване е типичен за Dalmore – комбинират се различни видове бъчви за по-богата палитра от вкусове и аромати. Търсейки допълнителна информация за статията попаднах на инфо, че уискито е с алкохолен градус от 42%. На бутилката виждате, че това не е отразено. Какво откриха сетивата ми?
Аромат – шери, сушени сини сливи, доста спокоен аромат, алкохолът не се усеща, кленов сироп, мадйра нотка, карамел, плътен карамелов топинг, кайсии, праскови, восък, дървесност, сладост, кайсиеви ядки, спомен за „кола“, бадемов аперитив /Амарето/, кафе /което ми се струва, че е присъщо за всеки Dalmore/, тъмни горски плодове, плодов конфитюр, палачинки с масло и сладко от ягоди, портокалови корички, шоколадови бонбони с портокалови корички /сещам се бонбони Синеморец/, пресни орехи, подправки. Вкус – кайсии, праскови, които имам чувството, че бяха “ избухнали“ в устата ми, сладост, но не прекомерна, спомен за first-fill шери бъчви, карамел, слаба горчивина, ферментирали череши. Вкусът се доминира от споменатите плодове. Финал – продължителен, отново гореизброените плодове, шери, суховат, не толкова сладък, плодова ликьорност, препарат за мебели, дървесност и още кайсиево-прасковена красота.
Оценка: 91/100. В западен сайт я срещнах за под 600 евро.
В обобщение: чудесно уиски, което се надвам някога отново да успея да пробвам. 25 години майсторство.
Whiskeytemple_Vladimir 
