Whiskeytemple_Vladimir 
Извън сезона на царевицата дойде ред на още едно царевично питие – Woodford Reserve bourbon. „Woodford Reserve, най-малката и най-старата, все още функционираща дестилерия на Америка е установила своите корени в далечната 1797 година, когато Елиа Пепър (Elijah Pepper), започва да произвежда уиски, в малко помещение зад съдебната палата на Версай, графство Уудфорд, Кентъки. Много скоро бизнеса потръгва и Пепър осъзнава нуждата от повече вода и по-голямо помещение.
Ароматът е запомнящ, силен, плодов – на цитруси в процес на лека и приятна ферментация. Цветът е тъмен, кехлибаров. Вкусът е силен и богат, с нотка на череша и леко опушено. Послевкусът е мек и продължителен, носещ допълнителна сладост.
Оценка – 4,5/6. Следва да се има предвид, че е ситуиран във високия ценови сегмент и стойността му e сравнително висока – около 50 – 60 лв.
В обобщение: с всеки изминал ден осъзнавам, че и бърбънът е питие, което харесвам/американското уиски, с характерната му сладост, дължаща се именно на преобладаващото съдържание на царевица/, стига разбира се да е направен по подходящия начин. Проблемът с него идва от въведеното изискване за отлежаване в чисто нови, обгорени дъбови бъчви, което всички американски производители са длъжни да спазват. Т.е., няма го онова богатство на бъчви, съотв. аромати и вкусове, което е налично при останалото уиски. Всъщност, добрият бърбън ще се отличи от средняшкия не толкова заради по-добрите бъчви, а заради технологията на дестилиране на спирта и избора на съставките на кашата, от която впоследствие се получава алкохолът. Но пък напоследък попадам на информация за бърбъни, които след необходимото отлежаване в новите дъбови бъчви, ползват за последваща матурация бъчви от порто /Angel`s Envy/ и шери /Jim Beam имаха подобен премиум продукт/. Още не са ми попадали, за да се уверя в качествата им или да ги развенчая, но когато ми се отдаде сгоден случай ще го направя и ще представя нагледно резултата.
Woodford Reserve straight bourbon
Out of the corn season came the turn of another corn drink – Woodford Reserve. „Woodford Reserve, the smallest and the oldest, still functioning distillery of America has established its roots back in 1797, when Elijah Pepper, began producing whiskey in a small room behind the courthouse in Versailles, Woodford County, Kentucky. Very soon the business has prospered and Pepper realized the need for more water and bigger room.
In 1812, he has found the perfect place outside Versailles and moved his vats near the „Grassy Springs“ which flows into the river Glenn’s Creek. This is only the beginning of a very interesting article about the origin of Woodford. It wouldn’t be right and I don’t find it necessary to reproduce it in full, therefore, for those who are interested I submit a link to its source – BG Barman.
Apart from the impressive facts, bourbon comes in very nice flat bottle on whose label are indicated the numbers of the bottle and the barrel from which it is filled. /marked with red on the photo/ The fragrance is memorable, strong, fruity – citrus in the midst of mild and pleasant fermentation. The color is dark, amber. The taste is strong and rich, with a hint of cherry and slightly smokey.The aftertaste is soft and prolonged, bringing an additional sweetness. With every passing day I realize that bourbon is my drink / an American whiskey with its characteristic sweetness owed exactly to the prevailing corn content. Undoubtedly, I liked it.
Assessment – 4,5/6. It should be borne in mind that it’s situated in the high segment and the price is relatively high – about 62 lv. As a cheaper alternative I can recommend this bourbon.
