Whiskeytemple 
Взимам си малко почивка от последните ревюта на опушени малцови уискита и поемам към Johnnie Walker 10 y.o. Select casks rye cask finish /виж тук и останалите статии за Джони Уокър/ – бленд на добре известната марка, навършил 10 години и преминал през два типа отлежаване. Поне аз не съм срещал човек, който да не е чувал за това име. Мнозина са и го опитвали – поне в даден етап от зърнените си пътешествия.
За нещастие най-често контактът с него се изразява в по-щедро пиене на Червения етикет по време на някаква сбирка, който в настоящето не е в добра форма, придружено от щедро разреждане с безалкохолни и доста лед. Имам бутилка на Johnnie Walker Red label от 60-те или 70-те и скоро ще я сблъскам с по-новата `и разновидност, до която не съм прибягвал от над 15 години.
Под марката могат да се открият и достатъчно интересни заглавия, но често същите остават скрити за по-широката аудитория заради високата цена, която им се търси. И тук не говоря за някои архаични бутилки, а за модерни експресии, които блазнят с лъскав дизайн. Сред този модерен производствен порив от 21-ви век компанията-собственик /Диажио/ пусна и някои експериментални предложения, които като че ли не бяха толкова недостъпни, а същевременно получиха и добър отзвук от опиталите ги. Същите биваха групирани в различни търговски серии, понякога продавани на по-важни пазари /като американския/, но понякога достигащи и до България.
Една такава бутилка е и Johnnie Walker 10 y.o. Select casks, който опитвам днес. Кодът на бутилката започва с L6104 и това ме кара да предположа, че това купажно уиски е видяло бял свят през 2016г. Поне около този период го видях в тукашните магазини, но все го подминавах, докато в една пролетна вечер на настоящата 2026г. го грабнах за едни актуални 50-55 „усмивки“ /споделих, че заради политиката на ФБ да ограничава дистрибуцията на статиите, споделени там, ще избягвам да използвам коректната дума за стойност/.
Концепцията при него звучи любопитно. Тя се свежда до 10-годишен продукт, обединяващ неизвестен брой малцове и зърнени дестилати, бутилирани след хармонизирането им на 46%. Без да съм запознат, смело предполагам, че количеството зърнено уиски е значително повече от малца в този бленд – това се долавя при всеки негов компонент, оставяйки усещане като от чисто зърнено уиски. Дори силно ми напомни и на свежо ирландско пот стил уиски – мирисът е като течна пролет, което ви подсказва ясно, че опушен малцов сок тук изобщо не фигурира. С други думи, няма място за паралел между тази 10-ка и Johnnie Walker 12 y.o. да речем.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Това ме кара да предположа, че основата от малцове идва от Спейсайд и Низините. Но отново акцентирам, че водещо е представянето на зърнения колонен спирт. Ако то не е по вкуса ви, навярно това уиски няма да ви се понрави. Но ако обичате ирландския профил, този скоч би могъл да ви заинтригува, ако успеете да го откриете, тъй като вече официално не се бутилира.
При него ми допадна комбинацията от ползвани бъчви /студената филтрация и наличието на карамел са в другата крайност и ги ненавиждам/. Изначално блендът /предполагам, че вече обединеният малцов и зърнен материал/ старее в бъчви от бърбън, първо пълнене, след което бива прехвърлен в бурета от ръжено уиски. Казано иначе, свежестта от самото уиски бива подчертана и от буретата и от предходните течности, съхранявани в тях. И от тази гледна точка продуктът ми се струва, че постига целта си. Но това не означава, че това Джони придобива някакъв култов статус за мен – в никакъв случай не бих си позволил да го възприема и за неприятно.
Аромат на Johnnie Walker 10 y.o. Select casks – ухае почти като на овощна градина, в която има окосена трева. Сериозен спомен за ванилия, фъдж, грейпфрут, помело, сладост, водещ зърнен профил, лека пикантност, досущ като single pot still whiskey. Нотки тирамису, крем брюле, пудра захар, лимонов сладолед, натурални бисквити, бял шоколад, ананас и пъпеш Галия. С вода /няколко капки/ – още по-явна прилика с ирландско уиски, нектарини, киви, зелени ябълки, карамел, ванилия, бисквити „масленки“.
Вкус – зърнен облик, сладък лимон, тревиста нотка, пикантност, джинджифил, слаби танини, лека метална нотка. Свеж профил, който отстъпва на аромата. С вода – сладост, нежна пикантност, какао, лимонена кора, пиперливост.
Финал – къс до среден, сладост, лимонена кора, слабо нагарчащи ядки, ванилов крем, бисквити, свежи светли плодове, зарзали, нектарини, масленост, форма на агресия при второто отпиване. С вода – пикантност, смлян пипер, сладост, лимони.
Оценка: 82/100. Около 50 настоящи знаци.
В обобщение: свежа зърнена бомба. Вкусът и финишът за мен отстъпваха на аромата.
