Whiskeytemple_Vladimir 
Колкото и де се опитвам да гледам в настоящето, все ме тегли към 80-те години и към уискито, добивано в този период, а и преди него. Последните ни няколко уиски разказа се градиха около чедата на 90-те години, но днес ще предприема едно „Завръщане в бъдещето“ с това 20-годишно Брухлади /Bruichladdich/, бутилирано през 2005г. и дестилирано през 1985г. или дори по-рано. Това бе една от бутилките, които ми скриха шапката по време на Уиски шоуто от 2019г. С колегите от щанда, на който то се намираше, се наложи да преборим натрошения корк, който се разпадна при отвраняте на бутилката, но това не е пречка за хората, които носят малцови реки във вените си. Освен с ретро визията си, която аз намирам за адски секси, тази благинка има две други отличителни черти, които ще маркирам в изложението си. Едната касае подбора на бъчвите, в които уискито изкарва определен период, а другата особеност касае по-скоро хумористичния подход на дестилерията. Добре дошли в статия № 962. 🙂
Започвам да нищя нетрадиционния подход към мотото, отразено на задния етикет. „Clachan a choin„. В превод от галски фразата се превежда като „кучешки тестиси“. Не съм го измислил аз. Лекото стъписване отстъпва на усмивка. Давате ли си сметка колко се е променил уиски светът за последните години, когато пазарът се затрупва от все по-лъскави /наточени, ако искате/ бутилки с дървени кутии, обков от древни майстори, послания и брошури за славни битки и прочие. И срещу тях застава нетрадиционното решение на Лади /галено от Брухлади/ да постави мотото за топките. То ме подсеща за това, че е добре да не вземаме толкова насериозно. Уискито е вкусна напитка, но все повече се наторва с негативни емоции. А самото решение е свързано с логото на компанията, притежаваща Брухлади по това време – „Мъри Макдейвид“, която е и независим бутилировач на уиски, е внедрил слогана в логото си. Фразата /dog’s bollocks, какъвто е преводът ѝ/ има своето модерно значение в английския език и се използва за обозначаване на нещо добро.
Още по-интересно става, когато се вгледаме в самото уиски. Впечатлява с наситения си цвят, който не се дължи на карамел е150, а на използването на пресни бурета от сладка мадейра „Malmsey“ /Малмзи/. В тях първоначално отлежавалото в екс-бърбън бурета Брухлади бива прехвърлено, за да „открадне“ не само цвят, но и красив ароматно-вкусов облик. Освен това, уискито не е и студено филтрирано, а градусите му са цели 46. Пишейки това, се сещам отново за незаслужено презентираните при 40% или 43% модерни интерпретации на други компании – по темата си говорихме в миналата статия.
Аромат – букет от плодове, мед, восъчна пита, презрели праскови/ ананас/ кайсии, сладост, плодова сладко от жълт плод, мармалад от портокали и лимон с джинджифил, напитка с мирис на джинджифил, солидна плодова асоциация, сладки жълти стафиди, зърно, слаба пикантност, ванилов крем с лимонена есенция, банани, затоплящо усещане, мокра почва, плодов пълнеж кайсия от кроасан, запечен карамелизиран жълт плод, канела. С вода – и тук плодовите асоциации са водещи, пиперливост намек за прах. Вкус – пикантност, обилна сладост, плодов сок от жълт плод, плодово сладко от жълт плод, джинджифил, винено влияние, отприщва слюноотделянето. Уискито стои зряло и спокойно. Намек за сушени смокини, доза минералност и лек свеж мотив. С вода – сладникави тонове, по-свеж облик и по-явна пикантност. Финал – среден, пикантност, влиянието на дъба не води след себе си силни танини, желирани бонбони, бонбони кола, зряла жълта и червена ябълка, слабо усещане за нагарчащи ядки. С вода – слаби танини и пиперливост.
Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: определя се на вторичния пазар.
В обобщение: богато и зряло уиски, носещо усещане за течна пикантна плодова салата.
