Случи се и това – бленд успява да си проправи път през редиците с малц, които представям напоследък. Факт е, че повечето достъпни смесени уискита, които могат да бъдат открити тук са не до там интересни и не намирам стимул да ги купувам. Преди няколко дни обаче колега малцофил загатна, че разполага с бутилка от 25-годишната версия на смесеното уиски Къти Сарк /Cutty Sark/ – бранд, който е познат в България, но който загуби по-зрелите си представители в последните години. За разлика от тях Тео разполагаше с далеч по-зрялата версия, шишето от която вече крие последните си капки живот /Тео предостави не само снимката, но и милилитрите уиски вдъхновение, за което сърдечно му благодаря/. Разбрах, че красивото стъкло и съдържимото имат приятна емоционална стойност за него и че не бърза да го привършва, но не се стърпях да го помоля за малцово съдействие, на което той откликна мигновено. След ден уискито в миниатюрата вече беше при мен, а аз не го оставих да скучае дълго – опитах го и реших, че то ще заеме мястото на статия № 900 в блога Храм на уискито. Какъв по-добър начин да отбележа повода от представяне на позабравен и изчезнал бленд?!
Може би знаете, но Къти Сарк е името на бърз кораб от клас „клипер“, който през 19-ти век яростно кръстосвал морските ширини в служба на Кралицата. Под яростно разбирайте до 18 възела. Основно пренасял чай от Азия, а сега е закотвен на Гринуич в Лондон. Името му, привнесено и към марката уиски, е вдъхновено от героиня на Робърт Бърнс /да, поетът на Шотландия, който някога бил акцизен бирник и гонел незаконните производители на уиски, от чиито отвари обичал да се опиянява/, млада вещица – Нани Дий, носеща дреха /наречена „къти сарк“ на галски/, даваща ѝ несравнима бързина.
Марката уиски възниква през 1923г., когато търговците на вино „Berry Brothers & Rudd“ от Лондон я основали в отговор на завишеното търсене на уиски. Уискито, което предлагали било смесено, бленд и го закупували от различни производители. Основните малцови съставки произлизали от дестилериите на Glenrothes, чието уиски скоро ще ви представя и от тази на Tamdhu /Тамду или Тамдо/. Идеята на търговците била да го наложат в САЩ и затова го създавали по вкуса на американските клиенти. Но дошъл Сухия режим и касите с уиски започнали да се внасят нелегално, в т.ч. и през Канада. Не че това е намалило консумацията на уиски – просто хитрите търговци наложили коктейлите с него, в т.ч. и с Къти Сарк, за да заблудят властите. Може би и заради това част от дестилатите на Сарк носят името на Сухия режим, а в сайта на актуалните собственици на марката – компанията Едрингтън, уискито е определено като идеално пасващо на коктейли.
Безумието, наречено „Сух режим“ било премахнато и в средата на 30-те години „Бери Брос и Руд“ започнали безпроблемно да захранват американския пазар. 30 години по-късно Cutty Sark станало първото шотландско уиски, успяло да продаде 1 млн. каси в САЩ. През 1936г. компанията „Робъртсън и Бакстър“ започнали основно да снабдяват търговците от Бери Брос с нужното уиски, за да се стигне до 2010г., когато Едрингтън, наследник на Робъртсън и Бакстър, закупили марката „Cutty Sark“.
Не знам от колко години четвъртвековният бленд вече не се произвежда, но в интернет открих няколко негови разновидности, носещи различен външен вид и цвят на етикета и кутията, които са били актуални през различни времеви периоди. Бутилката на Тео разполага с овален тубус, но не мога да пресъздам съдържанието на текста единствено по снимката.
За щастие на наше разположение е базата данни на сайта whiskybase, където открих и снимки на шише от същата серия. Блендът, за който прочетох в интернет, че съдържа сериозен процент малцово уиски /преимуществено от Спейсайд/ и значително по-малка част зърнен дестилат, явно може да се похвали с натурален цвят – научих го именно от една от снимките от whiskybase, където бе заснет задния етикет на бутилката. От това, което долових при дегустирането на уикито, а и от белезите на натуралния му цвят, спокойно мога да предположа, че в направата му са замесени сериозен запас от шери бурета. Не стига това, но етикетът подсказва, че част от малцовете от Спейсайд са леко опушени – при дегустацията долових именно нежното влияние на торфа, но го асоциирах със зрял Highland Park, който също е част от семейството на компанията „Едрингтън“. Алкохолното съдържание на бленда е 45,7% и това е бил градусът на смесените бурета от малцово и зърнено уиски, оставени да се „оженят“ или хармонизират било то в големи съдове /метални или от дърво/ или в не до там активни бурета. По правило се ползват не до там активни бъчви, тъй като се цели напасване между различните дестилати-компоненти в отредените им за оженване седмици или месеци, а не се търси експресивно изразяване на самото буре. Не мога да потвърдя дали уискито е студено филтрирано – при мен не се замъти и бих предположил, че е преминало през този процес.
Аромат – шери, шери, шери. Намек за опушеност /загатнах ви, че ми напомни на тази от HP/, сладки червени плодове, малини, малиново сладко, черешов десерт и сладко от череши, сладко от ягоди, пикантност, форма на свежест, анасон, кафе, шоколадова вафла с аромат на кафе, слаба минералност, спомен за мириса на препечена филия със сладко от червен плод, смлян пипер, влажен шкаф, солени подправки, горена захар, шоколадови бонбони с кафе, кола, презрели банани, стара хартия, мирис като от библиотека. С вода – шоколад, червени плодове, какао, нотки прах, восък, препарат за почистване или полиране на мебели, шери, бонбони виолетки. Вкус – масленост, сладост, усещане за шери отлежаване, пикантност, чили, намек за червен плод, тъмен шоколад, кафе, прегоряла филия, свежа нотка, а при второто отпиване повече сладост. С вода – дървесност, пиперливост и усещане за сладникав червен плод. Финал – среден, танини, дървесност, пикантност, тъмен шоколад, тъмна бира, опушена нотка, слаба сладост, слаба минералност, нюанс на тъмен плод, охлаждащо усещане като от анасон върху езика. С вода – танини и дървесност.
Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: определя се на аукционите.
В обобщение: старо и хармонично смесено уиски, предлагащо асоциации с шери, спомен прах и опушеност, нотка свежест и добър плодов запас.