Whiskeytemple_Vladimir 
Какъв по-подходящ момент за поредното уиски представяне от неделната вечер, завладяна от почти буреносен вятър. Не знам каква е скоростта му, но със сигурност на няколко пъти бях на косъм да полетя. Ако не аз, то поне сивият ми верен каскет, който мислех да закрепя с пирон към преславската си глава.:-)
Именно вятърът навън ме вдъхнови да ви представя и уискито от снимката – Cutty Sark blended malt whisky, а не някой реномиран малц, каквато бе първоначалната ми идея. Къти Сарк е името на бърз кораб от клас „клипер“, който през 19-ти век яростно кръстосвал морските ширини в служба на Кралицата. Под яростно разбирайте до 18 възела. Основно пренасял чай от Азия, а сега е закотвен на Гринуич в Лондон. Името му, привнесено и към марката уиски, е вдъхновено от героиня на Робърт Бърнс /да, поетът на Шотландия, който някога бил акцизен бирник и гонел незаконните производители на уиски, от чиито отвари обичал да се опиянява/, млада вещица – Нани Дий, носеща дреха /наречена къти сарк на галски/, даваща `и несравнима бързина.
Марката уиски възниква през 1923г., когато търговците на вино Berry Brothers & Rudd от Лондон я основали в отговор на завишеното търсене на уиски. Уискито, което предлагали било смесено, бленд и го закупували от различни производители. Основните малцови съставки произлизали от дестилериите на Glenrothes, чието уиски скоро ще ви представя и от тази на Tamdhu /Тамду/. Идеята на търговците била да го наложат в САЩ и затова го създавали по вкуса на американските клиенти. Но дошъл Сухия режим и касите с уиски започнали да се внасят нелегално, в т.ч. и през Канада. Не че това е намалило консумацията на уиски – просто хитрите търговци наложили коктейлите с него, в т.ч. и с Къти Сарк, за да заблудят властите. Може би и заради това част от дестилатите на Сарк носят името на Сухия режим, а в сайта на актуалните собственици на марката – компанията Едрингтън, уискито е определено като идеално пасващо на коктейли. Безумието наречено „Сух режим“ изтекло и в средата на 30-те години Бери Брос и Руд започнали безпроблемно да захранват американския пазар. 30 години по-късно Cutty Sark станало първото шотландско уиски, успяло да продаде 1 млн. каси в САЩ. През 1936г. компанията Робъртсън и Бакстър започнали основно да снабдяват търговците от Бери Брос с нужното уиски, за да се стигне до 2010г., когато Едрингтън, наследник на Робъртсън и Бакстър, закупили марката Cutty Sark.
Нещо повече за самото уиски. 40-градусово и се отличава от стандартния Cutty Sark. Не само по по-тъмния, подсилен с карамел E150a цвят, но и поради факта, че е смес между малцови уискита, докато в състава на базовото има и уиски, получено от дестилация на други зърнени култури.
Аромат – в началото слаба земна нотка, сладост, почти като от сладък тъмен ром или някакъв сок, сладко от тъмни плодове /сини сливи/, пикантност като от пакетче с канела и индийско орехче, следи от шери, ядки, млечен шоколад, дървесност и нотка „шкаф“, карамел/оцветителят е безвкусен и този карамел е познатият ни ядлив карамел от сладкиши/, доза парфюмност и лека тревистост. Вкус – силно сладък, да не кажа прекомерно сладникав, отново напомня на някакъв плодов сок, леко пикантен, следи от шери, масленост, а при втората глътка сладостта се засилва. Финал – траен, марципаново горчив в началото, след което пикантен, леко суховат, и чак след това сладък. Отново спомен за тъмни плодове, мед, тревистта нотка и ментово изтръпване по езика.
Оценка: 83,5/100. Цена: била е около 30 лв.
Оценка: 83,5/100. Цена: била е около 30 лв.
В обобщение: лесно за пиене уиски, което е доста сладко. Заради това няма да се хареса на хората, които не обичат сладостта. За цената си е било изгодна оферта, но мисля, че вече не се предлага. Моята мостра напълних в бар Masterpiece.
