Whiskeytemple_Vladimir 
Малко късно откривам повествованията в блога за новия месец декември, но след написването на статия № 900 в края на ноември, реших да си взема малко почивка и да си подредя мислите. Опитването и описването на уиски ми е хоби, страст, дори лудост, а не професионално задължение и пиша и снимам, когато усетя правилната емоция и вдъхновение. Вече съм подготвил няколко представяния на напитки /още два скоча/, без да броя може би стоте бъдещи ревюта, които чакат своя ред – благинките са строени, но ми е лежерно и не искам да „превъртам играта“ за нула време. Може би и заради това не разбирам хората, които купуват бутилка с уиски и я пресушават за ден или два. Без значение от класа или цената му. Излишно е да казвам, че алкохолът може да остави трайни негативни последици върху здравето ни. Идеята ми е друга – всяка бутилка заслужава да подиша малко. С течение на времето нивото на спирта ще намалее и въздухът ще окаже въздействие върху съдържимото в стъклото. Думите ми не са празно бръщолевене, а резултат от натрупан опит – от януари 2014г. отварям и душа разните уиски стъкла и смея да твърдя, че съм натрупал впечатления.
И за да подкрепя написаното със съответния пример, реших да опиша още веднъж 10-годишния Едрадауър /Edradour/, финиширал съзряването си в бурета от италианското вино марсала. Тази малка сладка бутилка купих през май 2014г. Отворих я, налях си съответното количество, отделих му време и внимание, и по-късно го описах тук. Прозрях потенциала в напитката, но тъй като дестилерията ползва много малки казани, произвеждащи интензивен, дори агресивен спирт и поради крехката възраст и високия градус /57,6%/, бях уверен, че впечатленията ми не отразяват качеството на спирта и че малцът ще блесне след време. Тази неопределена категория „време“ се простря на над 5 години и половина. Някъде през ноември 2019г. се усамотих със стъклото, налях 20-25 мл. от течността, грабнах лист, химикал и голяма чаша с вода и пристъпих към повторното му описване.
Благодарение на нашия приятел, въздуха, малкото зверче от 2014г. се бе превърнало във вкусна и деликатна плодова бомба. Вкусотиите, които стояха преди години под интензивното влияние на високия алкохол, вече бяха успели да го изместят като водещо усещане. При аромата изпъкна асоциацията с мед, спомен за праскови, кайсии, манго, ананас, жълти сливи, бели череши, сладко от бели череши, сладко от праскови. Долових и усещане за десертно вино, сушени кайсии, фъдж, капучино, медена йогуртова торта, плодова дъвка с мирис на „пъпеш“, плодови бонбони от жълтата гама, спомен за шоколадова вафла. Спиртността бе второстепенна, а не водеща. Доминираше сладостта. Усетих и спомен за бърбън, ванилов крем, нотки сочно жълто грозде, слаба парфюмност. Добавих вода – още по-плодов и сладникав, зърно, влажна дървесина, сушени подправки, винени нотки, кафе, фъдж, мед.
Двата свята, този на екс-бърбън буретата, в които уискито прекарва времето от 26.03.2002г. до 28.02.2011г. и вселената на бъчвите от марсала, в които протича заключителната матурация от 28.02.2011г. до 18.04.2012г., се бяха наговорили с въздуха и резултатът бе повече от вкусен. Говорейки за вкуса, нека споделя впечатленията си от него – сладост, портокалова кора, приятна пикантност като от джинджифил, зърно, сладко от жълт плод, отприщва слюноотделянето, оставя свежо усещане, зелени лешници, спомен дори за refill sherry бъчви. С вода – сладост, дървесност, мед, свеж облик, малцова сладост, сладки жълти плодове, сладки портокали. Финалът бе среден, остави слаба асоциация с портокалова кора, сухота, по-слаба от очакваното сладост, нотки свежест, сгряваща пикантност, усещане за зрял жълт плод, желирани бонбони и далечна асоциация с бърбън. С вода слаби танини, сгряващо усещане, плодов мотив, слабо нагарчащи ядки.
Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: през 2014г. платих за бутилката от 0,5 л. около 80 лв.
В обобщение: свежо плодова бомба, сериозно повлияна от виното.
