Dark Mode On / Off

Glenrothes Select Reserve single malt whisky

 
 Здравейте, приятели! Днешната статия разглеждам като логически свързана с предходното представяне в блога и причината не е само това, че и двете уискита са представени с миниатюри от по 0,05 и 0,1 л. За тези от вас, които не са чели предишното писание, ще спомена, че в него представих Macallan 12 y.o.Double cask single malt. Днес ще си поговорим за Glenrothes Select Reserve single malt whisky – това уиски произхожда от едноименната дестилерия до градчето Ротъс в Спейсайд, Шотландия и се притежава от собствениците на Макалън. Та, връзката между двете уискита открих не само в управленското начало, а и в профила на благинките. Двете ми се сториха сходни, макар че симпатиите ми клонят повече към … Ще разберете след малко, малко търпение.
 
 
 Гленротъс се намира в района Спейсайд в Шотландия, в близост до дестилериите на Макалън и Глен Грант. Възниква през 1878г., а през 1879г. е произведен първият алкохол. За основател се сочи подвизаващият се преди това в Макалън Джеймс Стюарт. Стюарт имал съдружници в новото начинание, които поели контрола над Гленротъс, след като той фалирал /Стюарт притежавал и лиценза за Макалън по това време, с който също се разделил/.
 
 Краят на 19-ти век бил белязан със засиленото търсене на шотландско уиски, което наложило разширяването на дестилерията, която на два пъти в рамките на около десетина години била засягана от пожар. През 1884г. дестилерията била прекръстена на Glenrothes-Glenlivet.
 
 В края на века собствениците се обединили с господарите на Bunnahabhain /Бунахабън/ и заформили новия субект „Highland Distillers Company Ltd.“, под чието управление дестилерията посрещнала новия век и увеличения производствен капацитет. През 20-ти век на няколко пъти били добавяни двойки медни казани. Дестилерията отново била зесегната от пожари, но просъществувала. По-добри години настъпили след края на Втората световна война, когато малцът на Гленротъс заел своето място в смесените уискита Famous Grouse и Cutty Sark.
 
 През 1999г. „Highland Distillers Company“ била закупена за около 600 млн. паунда от „Едрингтън груп“ /обединение, притежаващо Макалън и Хайленд Парк, в което съществено участие има и компанията „Уилям Грант и Синове“, притежаваща малцовите дестилерии Гленфидик, Балвени, Кининви, Ейлса Бей, Тюламор Дю и смесеното уиски Грантс/. И за да стане още по-объркано, през 2010г. независимият бутилировач „Бери Брос и Руд“ /компания от Лондон/ закупил правата върху марката „Glenrothes“, докато собствеността върху едноименната дестилерия останала в ръцете на „Едрингтън груп“, която ползва голяма част от дестилираното малцово уиски за споменатите по-горе блендове. През 2017г. „Едрингтън“ си върна и собствеността върху марката, а малко по-късно замени дотогавашната продуктова гама на дестилерията, състояща се от няколко уискита без посочена възраст и други дестилати, сочещи реколтата на благинката с нови ботлинзи, включващи вече 10-, 12-, 18- и 25-годишни версии.
 
 
 Уискито, което описвам спада към вече спрените от производство. Не посочва възрастта си, а вместо това разполага с търговското име „Select Reserve“, което на мен не ми говори нищо – не носи никаква полезна информация. Представям ви го под формата на миниатюра, тъй като не бях сигурен, че трябва да отделя сума за цяла бутилка. За моя радост си открих необходимото количество, поместено в шишенце от 100 мл. и именно него за ползвах модел.
 
 И ако ми позволите да се върна към 12-годишния Макалън от статия № 850, не мога да пропусна да отбележа, че за разлика от него, миниатюрата на Гленротъс Селект Ризърв не разполага с кутия, а капачката му е алуминиева /при Макалън бе коркова/, което само подсказва отношението към двете благинки. Написаното не важи за големите версии.
 
 Гленротъс идва в натурален цвят и при 43% алкохолно съдържание. Течността е студено филтрирана. За нещастие, не мога да ви дам категорична информация относно вида ползвани бурета – предполагам са ползвани екс-бърбън и шери бъчви на различа възраст, като по мои наблюдения и възприятия уискито не е на много години – усеща се младостта му.
 
 
 Аромат – доза свежест, усеща се интензивно. Кайсии, праскови, джинджифил, мед, зърно, нотки портокали, мармалад от портокали, портокалово масло, печени круши с масло, ядки, десерт със смлени ядки, тревистост, следи от шери, карамел, халва, прилика с Macallan 12 y.o. Double cask. Долових и спомен за прасковен компот, пипер, тютюн от станиолчето от кутия с цигари. С вода – кожа, по-тиха пикантност, следи от шери, свежи кайсии, сливи и грозде, тревистост. Вкус – интензивен, пикантен, слаби танини, нагарчащи ядки, сладост, портокалова кора, чили, тревистост и младежко усещане. С вода – нагарчаща портокалова кора, лакта, чили, сладост. Финал – среден, сладникав, усещане като от влажна дървесиа, нагарчаща цитрусова кора, пикантност, плод от жълтата гама, жълто грозде. С вода – отново спомен за горчивина като от цитрусова кора, свежест.
 
 Оценка: 82-83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60 лв.
 
 В обобщение: уиски, което се усеща младолико. Долавя се и шери влияние.   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram