Не мога да скрия удоволствието си, когато пиша за нов продукт, който до момента не се е появявал в блога. Вече това става все по-трудно, но все още се намират красоти и марки, които все още не съм описвал и представял на вашето внимание. Благодарение на приятел /Наздраве, Ники!/ ще мога да ви зарадвам с описание на продукт, който официално не се внася в България, но вече необезпокоявано може да бъде открит на западния пазар – визирам едномалцовото уиски Ейлса Бей /Ailsa Bay/, което се произвежда от шотландската компания „Уилям Грант и Синове“ в района Низини в Шотландия. Ailsa Bay всъщност е модерното продължение на делото на някогашната дестилерия Лейдибърн /Ladyburn distilery/, която също както и Ейлса Бей се е намирала в пределите на зърнения индустриален комплекс Гърван /Girvan/, благодарение на който до света достигат бутилките с Grant`s blended whisky или поне на зърнената им част. Нека да я разнищим тази тема в следващите редове.
Настоящето изправя уиски производителите от Шотландия пред необходимостта от добива на все повече малцово, ечемично уиски – последните години са белязани от глобален ръст на търсенето на малцови и смесени напитка, в които тежестта по формиране на характера на напитката се носи по правило се носи ечемичното уиски. Затова в рамките на зърнения комплекс Гърван през 2007г. са били поставени медни казани, които с прилежащите им технологични елементи, необходими за производството на малцово уиски се обозначават като Ailsa Bay distillery, а от там с Ailsa Bay се назовава и читото малцово уиски, което първо дебютира през 2016г., а малко по-късно бе заместено с версията „1.2 Sweet Smoke“, за която пиша днес и която виждате на снимките. Истината е, че водещото предназначение на разположените в Гърван медни казани е да снабдяват смесените уискита на „Уилям Грант и Синове“ с необходимото количество неопушено ечемично уиски, а под търговското име „Ailsa Bay“ засега се предлага една много малка част, която при това е повлияна от торфените буци – да, става дума за едномалцова напитка от Низините, която е опушена. Ейлса Бей разполага с 16 медни казана.
От написаното става ясно, че Ейлса Бей е интересно технологично решение, чрез което се преследват две цели – снабдяването на смесените уискита с малц и глезенето на любителите на ечемичните отвари, които в голямата си част симпатизират на по-интензивните опушени напитки. Навярно поради това хората от „Уилям Грант и Синове“ са ползвали торфени буци при сушенето на ечемика за Ailsa Bay single malt, предлагайки го при 22 фенолни единици на милион, което го доближава до дестилатите от Айла, част от които носят и по-сериозна опушеност.
Освен силната опушеност Ейлса Бей 1.2 се рекламира и с нивото си на сладост, обозначавано чрез понянието „Sweet per million“, което, признавам, не знам как е постигнато и измерено. Факт е, че благинката е осезаемо сладка /да си припомним – уискито никога не съдържа подсладители и сладостта произлиза от зърното и бъчвите и тяхното предходно съдържимо/.
Друг иновативен подход, чрез който се рекламира уискито е т.нар. „микро матурация“. Под него се има предвид това, че в началото спиртът отлежава в бъчви от Hudson Baby bourbon с вместимост от 25 до 100 литра, като след това той се прехвърля в нови и ползвани /веднъж и повече пъти/ дъбови бурета от американски дъб за заключителния етап на стареенето. Каква е продължителността му остава тайна и финалният продукт не сочи възрастта си. Бутилира се при 48,9% алкохол, като цветът му е подсилен с карамел е150 /пише го на задния етикет/. Уискито се замъти след добавяне на вода и бих предположил, че не е студено филтрирано.
Аромат – ванилия, опушеност, медицински мехлем, опушено месо, ментов бонбон, обилна сладост, жълто грозде, банани, далечна нотка пъпеш. Мирисът се усеща интензивно и пикантно. Бих го описал като Айла профил, който ми напомни на Caol Ila 12 y.o. Нотки евкалипт, карамел, нафталин, зрели праскови, кондензирано сладко мляко, пепел, зърно, тревистост, лимон, тоник, препечен хляб с мед и слаба парфюмност. С вода – ванилия, мед, евкалипт, какаов сладолед. С още вода – по-свежо усещане, пикантността все още е тук, както и споменът за опушеност. Вкус – обилна сладост, мед, сладко от жълт плод, чили, джинджифил, малц, жълти плодове, пепел, евкалипт, лека киселинност, намек за лимонена кора. С вода – солидна сладост, пепел, пиперливост и асоциация с пластмаса. С още вода – сладникав лимон и крем карамел. Финал – среден, интензивна пикантност, съчетана с обилна сладост, нотки люта чушка, сладки жълти плодове, прах, опушено месо и сладък цитрус. С вода – цитрусова кора, сажди, опушеност и пикантност. С още вода – танини и зелен мотив.
Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: на запад над 60 евро.
В обобщение: младо уиски със сладък, плодов характер, което бих описал като пикантен и опушен звяр.