Whiskeytemple_Vladimir 
Съществуват няколко уиски производителя, към които изпитвам една идея по-силно уважение, спрямо това, което отдавам на други /образно казано, ако едните уважавам на 100 %, то към другите подхождам със 110%/. Не защото първите са ми по-любими, а защото по ред причини и на пук на времето и тенденциите успяват да отстояват идеите си. Към тази група числя Спрингбенк, Гленфарклас и Балвени. Общото между тях, е че все още продължават да бъдат семейно управлявани дестилерии, които не са се поддали на „тъмната страна“, изкушаваща ги придобивни оферти за милиони или милиарди и с възможността да наводнят пазара със свои дестилати без посочена възраст, по какъвто начин процедират повечето корпоративно управлявани производители. Затова с радост опитвам тяхно уиски, когато ми се отдаде шанс. На изминалия Уиски фест 2016г. единствено Балвени бе представена и счетох за мой малцов дълг да опитам още едно нейно уиски, което да прибавя към алкохолния си лексикон тук /макар и на крак и набързо/. До момента съм пробвал няколко нейни продукта, сред които и 25-годишния дестилат, пълнен само от една бъчва и съм се убедил в качествата на портфолиото `и, което за нещастие повишава цената си стремглаво. Днес обаче искам да си поговорим за едно по-младо уиски, почти навлизащо в ерата на пълнолетието – т.нар. „Doublewood“, носещ гордо 17-годишното означение на етикета си.
Вече съм представял дестилерията в страниците на блога и няма да повтарям писаното по темата. В резюме ще вметна, че Балвени е шотландска дестилерия, намираща се в градчето Дъфтаун, Спейсайд, която е част от семейството на Уилям Грант и Синове. Да се върнем на 17-годишното уиски. Течността, която се предлага под търговското име „Doublewood“ отлежава в два вида бъчви: ползвани вече от бърбън и бъчви от шери, правени от европейски дъб, в които преди това се е съхранявало подсиленото вино шери /навярно олоросо/. Тук ми се искаше да кажа нещичко за цвета, но немските източници сочат, че е подсилен с оцветител карамел Е150, което определено не ми харесва. Уискито е студено филтрирано /още едно тъжно лице/ и е бутилирано при 43%. Друг негов недостатък е цената му, която до скоро гравитираше около 170 лв, но вече наближава 200 лв. /британският паунд пада, цените на уискито се покачват …/, което автоматично отдалечава вкусната напитка от ръцете ми /за сведение, 18-годишния Глендронак, бутилиран при 46%, в натурален цвят и в отсъствие на филтрация е около 150 лв/. Но безспорно, уискито ми хареса. Защо?
Аромат – дървесен, пикантен, нотки карамел, мед, следи от опушеност, щрихи шери, сладост, канела, сгряващ мирис, масленост, асоциация с мириса на карамеловото захарно петле, смлени орехи, ябълки с канела, както и сладникав тъмен/ червен плод. Вкус – сгряваща пикантност, подправки, сладост, восък, мед, отприщва слюноотделянето, носи спомен за ядки, дървесност и слаби танини. Финал – среден до траен, нотки мента, сушени плодове, масленост, свеж жълт плод и трайна сладост.
Оценка: 87/100.
