Днес отново е ден за уиски представяне, което ще ни отведе до далечните земи на Северна Америка, в частност на Кентъки, откъдето произлиза и бърбънът, който уморено е полегнал зад чашата Гленкирн – статия № 766 ни дава възможност да се запознаем с Angel’s Envy Kentucky straight bourbon /Ейнджълс Енви/, който, разчупвайки шаблона на американската уиски индустрия, е прекарал няколко месеца за финалното си досъзряване в бъчви от португалското вино порто руби /ruby port/. Тази версия отдавна бе попаднала в списъка ми с бърбъни, които исках да опитам и ето че последното гостуване в уиски бар „Мастърпийс“ /Masterpiece/ в София ми поднесе „ангелското уиски“.
Ставало е дума и преди – заговорим ли за бърбън и мнозина уиски ентусиасти обръщат глава в друга посока, изразявайки не до там топлите си чувства към една от характерните напитки за САЩ /освен бърбън там се дестилират някои други интересни зърнени отвари, сред които най-популярни са тенеси уискито и ръженото уиски/. Не виня никого – свикнали сме до България да достигат предимно по-базовите бърбъни, които се продават тук на ниска цена, срещу която не винаги се получава желаното качество. Съществуват и изключения /високият клас на Jim Beam, Journeyman, част от гамата на Buffalo Trace и някои други/, но те все още са рядкост по нашите земи – тенденция, която се надявам по-скоро да се промени, тъй като аз симпатизирам на този бранш в уиски вселената.
„Проблемът“ с бърбъните, ако такъв изобщо съществува е, че законодателната рамка в САЩ изисква винаги те да отлежават в чисто нови обгорени дъбови бъчви от американски дъб, които при това могат да се ползват само веднъж – в противен случай второто пълнене, дори и да покрива изискванията за пропорция на зърнената каша и минимален процент на царевица в нея, не може да се нарече бърбън, а американско уиски. С други думи, при американските производители разнобразието на спектъра от бурета, с който разполагат в Шотландия, Ирландия и Япония, почти отсъства. Несъмнено, всяка бъчва, правена от конкретно дърво, би била в някаква степен различна от подобното `и буре от друг дъб, но по презумпция американският дъб носи повтарящи се ароматно-вкусови нотки, които не се нравят на всекиго. Един от опитите да се преодолее този „скучноват“ облик на бърбъна е различната степен на обгаряне на буретата, който също рефлектира върху нрава на уискито. Отделно от това, бърбънът трябва да се базира на дестилирана каша, състояща се от минимум 51% царевица – зърнена култура, която също не се тачи в еднаква степен. Къде тогава някои производители откриват своето спасение и разнообразие?
Безспорно, различните видове мая и различното съотношение между царевица, ръж, пшеница и ечемик допринася за различието, но по-авантюристичните компании, все още рядко, прибягват до услугите на други видове бъчви, в които тяхната продукция отлежава за определен период. В случая с „Angel’s Envy“ шареният характер се дължи на ползваните бурета, които преди това са съхранявали португалското вино порто. Колко успешен е техният експеримент?
Преди да ви отговоря на това питане, искам да ви дам малко полезна информация за марката „Angel’s Envy„. Началото `и е свързано с Линкълн Хендерсън и с неговата мечта да има собствен бранд. Линкълн дълги години работил за компанията „Браун-Форман“, притежаваща американските марки „Уудфорд ризърв“ и „Джак Даниелс“, но след приблизително 40 години решил да подхване личното си начинание. Към него се присъединил синът му, Уес Хендерсън, и двамата започнали да купуват бъчви с уиски от намиращите се в Кентъки дестилерии. Поне така е било в началото, тъй като марката „Ейнджълс Енви“ тогава не е разполагала със собствена дестилерия.
По-късно Линкълн починал. През 2016г. обаче делото му довело до основаването на собствена дестилерия, носеща името „Angel’s Envy„, в Луивил, Кентъки, струваща приблизително 30 милиона долара. Хендерсън вече били продали марката си на алкохолния гигант „Бакарди“, който обаче оставил контрола на младия производител в техни ръце.
Всичко написано до момента поставя въпроса къде е произведено уискито, което днес описвам? То спада към категорията на „стрейт бърбъна“ /straight bourbon/, който по закон е на минимум 2 години. Всъщност е на поне 4 години, тъй като американските закони въвеждат изискването конкретната възраст на стрейт бърбъна да бъде изрично изписана на етикета, ако тя под 4 години. С кагегоричност не мога да ви кажа кой е дестилирал „Ейнджълс Енви“ – попаднах на информация, дадена от представител на компанията, че си набавят необходимото уиски от няколко източника в Кентъки, а ръженият „Angel’s Envy“ произлиза от огромния комплекс в Индиана. На мен силно ми напомни на Four Roses заради по-високото съдържание на ръж в кашата /около 18%, допълващи 10-те процента ечемик и царевицата/, но звучи повече от логично някогашните топли отношения между Линкълн и „Браун-Форман“ да осигуряват запаси от бърбън. Но това са само предположения – в тази сфера е и конкретната възраст на уискито. От това, че то е стрейт бърбън можем да заключим, че цветът му е естествен и не е подправян с карамел, но предполагам, че е било студено филтрирано. Алкохолното му съдържание е 43,3% или 86,6 proof.
Аромат – отчетливо винено влияние, нотки червени плодове, червени ябълки, череши и прилика с шведското уиски Mackmyra Blomstertid. Мирисът е интензивен и пикантен, носи усещане за карамел, захарен памук, захарно петле, ръж, букет от червени горски плодове, локум с мирис на роза, нотки ацетон, ягоди, ягодов сок, червен портокал. Долавя се и игрива младежка свежест и намек за зърно, дори слаба парфюмност и асоциация с одеколон. По-късно долових и прилика с мириса на банани от шоколадовите десертчета. С вода – свежо плодовата закачка продължава и след капките вода. Разгадах още пикантност и намек за свежест. Вкус – обилна сладост като от ягоди или червени ябълки, пикантност. Уискито се усеща интензивно за градуса си. И тук са налични асоциациите с банан и бананов сладкиш. Вкусът е леко маслен и носи усещане са описания вече локум. При второто отпиване се разви по-сериозна дървесност и намек за нагарчащи ядки. С вода – приятна портокалова нотка, напомняща дори на безалкохолно. Още сладост и ръж. Финал – среден, носи спомен за препечено, танини, портокалова кора и портокалово масло, слаба сладост, пикантност, ръж, сгряващо усещане, нотки грозде и ягоди, слаба сухота и тревиста свежест. По-късно и горчиви бадеми. С вода – спомен за хмел, сладост, намек за сметанов чипс с гъби, дървесност и нотка „шкаф“.
Оценка: 84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тук не се внася.
В обобщение: бърбън с винен нрав, оставящ приятна плодова нотка, най-отчетливо проявима на аромат.
Whiskeytemple_Vladimir 
