Whiskeytemple_Vladimir 
Хубавото на това да си уиски блогър е, че пред теб стоят различни течни вариации на уискито. Аз не страдам от предразсъдъци спрямо даден дестилат или марка /освен ако не говорим за някое „гаражно дело“/ и с удоволствие се докосвам до всяко ново уиски, когато преценя, че е настъпил моментът. Последните две статии са посветени на достъпни дестилати, които са толкова далеч от понятието „лукс“, колкото аз от френската корона. Напитките, които визирам са съответно Bulleit Kentucky straight bourbon и зеленият Рейнджър от горната снимка, носещ името Jim Beam Choice. И въпреки това, Булит /Булейт/ ме заплени с качеството си и го препоръчвам на всеки, който тепърва навлиза в света на уискито, както и на отдадените на американските напитки. Ако си падате по профила на стандартния Джак Даниелс, бих ви препоръчал и Jim Beam Choice. Тенеси уискито, какъвто е Джак Даниелс, и бърбънът са братовчеди, с основната разлика, че дестилатите от Тенеси преминават през процеса „Lincoln County“, при който произведеният алкохол се филтрира през кленови въглища преди пълнене в бъчвите за стареене. За разлика от него, бърбънът не се подлага на сходна интервенция. Но, 5-годишният Бийм, изписван и като „Чойс“ /“Избор“/, се опитва да положи мост между двете традиционни американски напитки. Подробностите следват.
Джим Бийм е светвно признат алкохолен гигант, понастоящем част от японската компания Сънтори /Suntory/. Не вярвам да има човек, който да не е срещал, опитвал или поне чувал за негови продукти. Белият етикет е най-разпространеният и в България може да го откриете в почти всеки търговски кът, предлагащ храни и алкохол. Освен него, компанията Beam Inc. предлага още един куп разновидности с името „Джим Бийм“, бутилирани при по-зряла възраст и/ или по-високо алкохолно съдържание. И те, както и Jim Beam White Label, се обозначават като „Kentucky straight bourbon“ /не визирам онези с вкусове и аромати на плодове и мед/, което ще рече, че не са оцветени и са минимум 2-годишни. Белият Бийм се спряга за 4-годишен, тъй като американското законодателство задължава производителите да посочват реалната възраст на стрейт бърбъна, ако е под 4 години /поне до момента не съм срещал 2 или 3-годишен стрейт бърбън/. Получава се леко „законодателно судоку“, но съм сигурен, че се ориентирате.
В гамата на компанията до скоро се срещаха и ръжено уиски с жълт етикет, черен етикет на 6 години /8 за САЩ/, бутилиран при 50% 4-годишен дестилат и т.н. Заради недостиг на старо уиски, засягащ цялата разновидност на Бийм, много от тези благинки вече не се предлагат и са заменени от такива без посочена възраст – Double Oak, Devil`s Cut. Jim Beam Choice освен име носи и категорично означение на годините си – 5 лазарника, което го въздига в ранг „батко“ спрямо Белия етикет.
Чойс се бутилира при 40 процента алкохолно съдържание /американците му казват 80 proof, като 1% = 2 proof/, но преди да се напълни в бутилките се прекарва през въглещен слой за допълнителна мекота /charcoal filtering/. Този процес се различава от аналогичния при производството на тенеси уиски в две направления: първо, въглищата не са от кленово дърво /поне доколкото знам/ и второ, филтрацията при тенеси уискито се случва след дестилиране и преди насочване към дървото, докато при Choice следва отлежаването и предшества пълненето в бутилките. И въпреки това, аз намерих базовия Джак и Чойс за сходни, и заради това си позволих малко по-рано да направя паралел между тях и да препоръчам Зеления етикет на ценителите на Jack Old № 7. Вижте какво открих при вдиханията и отпиванията, наричани „любителска дегустация“, осъществени съвместно с красивата половина на Храма на уискито – Яна.
Аромат – не много богат мирис. Лека спиртност, карамел, праскови, слаба ръжена нотка, бананов оттенък, вафла с млечен шоколад и ядки. Щрихи сушени боровинки и сушени череши, карамфил, нотка шкаф, марципан, бананов сладолед и лимон. Вкус – сладост череши „марашино“ /коктейлни/, масленост, ръж, праскови и дървесност. Стори ми се рехав и воднист, прекалено нежен и изтънен. Финал – къс до среден, нотки ръж, масленост, нотка мед, жълти плодове /жълти сливи и праскови/, сладост и слаби танини, появили се след второто отпиване.
Оценка: 80/100. Цена: около 20 лв, където още го има.
В обобщение: неинтригуващ по моите разбирания бърбън. Лесен за консумиране, но далеч от добрите, които опитах наскоро.
