Whiskeytemple_Vladimir 
Ако се озовете в Единбург пред вас ще се разкрият два пътя: единият ще ви осигури достъп до старинните улички, малките барове и величествения замък, извисяващ се над града, а вторият ще ви предложи възможността да посетите една от малкото функциониращи дестилерии в шотландските Низини – тази на Гленкинчи /е, ще се наложи да смените два вида автобус/. По време на престоя си в Единбург аз поех по първия път, като почетох чудесния Usquabae bar и се губех в огромните зали на старинната крепост, борейки се със студения вятър, в която някога се е разхождал и Уилям Уолъс, но пък вчера успях задочно да отдам дължимото и на уиски производителя, разположен в близост до историческата столица на Шотландия, когото рано или късно ще посетя. В неделния ден Варна бе завладяна от хладно време и свиреп дъжд, но за щастие в Martini bar бе топло и малцово. Сканирайки красиво наредените бутилки забелязах именно тази на 12-годишното уиски Гленкинчи, което реших да ви представя днес. Не бях в земите на скотите, но пък времето навън бе почти тамошно. Ако към това добавим и вроденото ми любопитство, то ще получим правилната емоция за опитване на нов малцов представител.
Гленкинчи се намира в накогашния богат на уиски производители район, означаван като Lowlands /Низини/. За година на основаването `и се сочи 1837г., а за основоположници – Джон и Джордж Рейт, които били положили началото на друга дестилерия в района /Milton/. През идните години съдбата на дестилерията била повече от несигурна, след като на няколко пъти управлението попадало в различни хора, за да се стигне до 50-те години на 19-ти век, когато Гленкинчи била затворена. И така в продължение на няколко десетилетия. През 1880г. била придобита от обединение на търговци, известни като Glen Kinchie Distillery Co. През 20-те години на 20-ти век дестилерията била придобита от обединението DCL /предшественик на сегашния собственик Diageo/, под управлението на което тя продължила да функционира и по време на Втората световна война /Гленкинчи е един от малкото производители, който просъществувал и по време на Първата светова война/, а в края на 20-ти век Гленкинчи била включена сред т.нар. „класически малцове“ на Diageo. В момента на пазара се предлагат 12-годишния дестилат, т.нар. „Distillers Editiоn“, които гравитират около тази възраст, но финишират съзряването си във винени бъчви от шери, както и лимитирани количества от 20 и 26-годишно уиски, бутилирани с алкохолния градус на бъчвата /cask strength/.
Няколко думи и за уискито. Освен посочена възраст, то може да се похвали и с алкохолен градус от 43%. За нещастие, течността е оцветена /факт, посочен на самия етикет/ и е студено филтрирана. Не успях да открия с категоричност в какви бъчви прекарва свободното си време благинката, но според мен са неколкократно пълнени такива от бърбън, с възможен нищожен процент от многократно ползвани шери бъчви /това обаче е предположение/.
Гленкинчи не стои редом до най-тачените шотландски производители и е разбираемо ако не сте го чували. Една от възможните причини за това е политиката на компанията-собственик, която насочва по-голямата част от производството към смесените си уискита и оставя единствено малък процент за нуждите на малцовия пазар. Друга възможна причина навярно е и профилът на дестилерията, който мнозина сочат за „незабележителен“. Аз обаче не робувам на всеобщото мнение и реших сам да проверя качествата на младото уиски.
Аромат – интензивен, кожа, кайсии, цитрус, ванилия, мед, сгряваща пикантност, свежест, зрели круши/ ябълки, флоралност, ванилов крем с банани. С вода – лимон, лимонада, билки, слаби тъмни нотки, бяло грозде и печен бадем. Вкус – ненатрапчив, мед, кайсии, нежна пикантност, лимон, портокал, зрели круши и билки. С вода – слаба бадемова горчивина, заменена впоследствие от сладост, сушен жълт плод и зелена сочна круша. Финал – къс до среден, горчивина /отново споменатите бадеми/, лимонена кора, слаб спомен за грейпфрут, слаба сладост, мед, малц, нищожна опушеност /много слаба, отшумяваща бързо/, сухота. С вода – лимон и последваща слаба сладост.
Оценка: 84/100. Цена: около 60 лв.
В обобщение: приятно уиски, което бих консумирал в топло време. Действително не е от най-богатите ароматни и вкусови профили, но цитрусовата нотка ми хареса. Според мен би било идеален подарък за не до там запознат с малца любител на уискито.
