Dark Mode On / Off

Highland Park Thor 16 y.o. single malt whisky

 Във времената на мащабните балони на студиото Марвъл, предлагани под формата на комикси или милионни кинопродукции малко останаха хората, които не знаят как изглежда американизираната версия на героя с вълшебния чук, наричан с името Тор. Русоляв исполин, носещ червен плащ, шит навярно в полите Холивуд, готов да напълни всеки киносалон, съотв. и касичката на господарите на правата върху образа му. Не, не сте сбъркали блога – аз продължавам да бъда Владимир и все така пиша за уиски. Не ми е работа да ви занимавам с достойнствата или слабите страни на сладникавите филми, вдъхновени от напомпани митологични батки, носещи сечива. Все още пиша за уиски и ако сте объркани от началото, нека поясня: днес ще ви въведа през портите на Валхала, за да ви представя поредното уиски ревю, което заковах под № 421 в блога Храм на уискито. И то ще бъде именно на уиски, кръстено на скандинавския бог Тор.

 По пътя на логиката бихме могли да предположим, че подобна тематична напитка е обвързана с Швеция и би могла да произхожда от земите на красивите руси жени. Всъщност, течността е изкована в недрата на о-в Оркни, където се намира шотландската дестилерия Хайленд Парк /Highland Park/, която в днешно време „сече“ пари като монетен двор. Може би обаче е редно да кажа, че актуалните `и продукти по-скоро секат нас, редовите потребители и ценители с безбожните си цени. 

 Намира се на северния остров Оркни и според мнозина е основана в края на 18-ти век от Дейвид Робъртсън. Дестилерията получава законен лиценз малко по-късно – през 1826г., когато ръководната роля е отредена на Робърт Боруик, като това е и годината на изграждане на сградата на съвременната дестилерия. След смъртта му, Боруик бил наследен от сина си Джордж Боруик, под чието управление дестилерията започнала да запада. Джордж бил заменен от брат си – Джеймс, който бил свещеник и това до голяма степен влияело на поведението и отношението му към семейния бизнес. След него дестилерията престанала да бъде семнейна собственост и преминала в ръцете на Джеймс Грант, който вече имал опит в бизнеса с дестилерията на Glen Grant. Грант изградил два допълнителни казана за дестилиране. В началотона 20-ти век, през 1937г. Highland park станала част от Highland distillers, които били собственост на Edrington group и Grant & Sons. Това управление положило усилия за осъвременяването на продуктовата линия и за поддържането на стандарт на качеството. През новия век едно събитие бележи стремежа за налагане на бранда – през 2008г. е представен 40-год дестилат, позициониран заедно с 30-год Highland park във високия ценови сегмент.

 Редно е да спомена и по-пикантната и леко митологизирана история на марката. Говори се, че на мястото на дестилерията е функционирала друга, незаконна такава, управлявана от Магнъс Юнсън /ако името ви звучи някак скандинавско, то това не е случайно – остров Оркни някога е бил управляван от северните народи, които са оставили културното си наследство почти върху всеки предмет/. Та, този Магнъс се занимавал с редица дейности, приоритет сред които била тази на контрабандист и нелегален производител на уиски. Дестилирал го на хълм, носещ името „High park“, където сега е разположена дестилерията на Highland park. Някои сочат, че сър Юнсън бил свещеник и често криел, уискито под олтара на църквата. Веднъж данъчните решили да я проверят. Поради това той преместил бъчвите с уиски в дома си, подредил ги в специфична форма, покрил ги и поставил върху тях ковчег. Съседите били също привикани за заблуда на органите, като трябвало да оплакват мнимия мъртвец. Така и направили. Данъчните открили множеството, около ковчега, като им било казано, че покойният е починал от шарка. После с месеци никой не видял други проверяващи.

 Продуктите на Хайленд Парк се превръщат в едни от най-търсените не само от ценителите на уискито като напитка, но и от колекционерите. Това може би продиктува представянето на няколко серии с „лимитирани“ бутилки, обединени от лъскав дизайн и небивал маркетинг, оценени на още по-чудати стойности. Една от тези серии е колекцията Валхала /Valhalla collection/, включваща четири младолики дестилата, на възраст около 15-16 години, но бутилирани при висок градус. Първото уиски от линията е именно Тор, следвано от Фрея /Freya/, Локи /Loki/ и Один /Odin/ – както виждате, акцентира се върху заемки от митологията, навярно с надеждата повечко бутилки да се продадат в северните държави. За всеки един от дестилатите са ползвани различни видове бъчви, от които са пуснати на пазара хиляди бутилки. От Тор те са 23 000, което поне според мен не го превръща в „лимитирана“ серия, особено ако отчетем колко бъчви се съхраняват от дестилерията и колко подобни версии биха произлезли от тях. Стартовата цена на бутилките от колекцията бе доста висока, като са Тор, пуснат на пазара през 2012г., по спомен бе около 150 евро /горе-долу за толкова се търгува и в аукционите/.


 За съжаление, не мога да ви представя информация за ползваните бъчви, тъй като не попаднах на официална такава. Навярно има и такива от шери, съчетани с бърбън бъчви. Знам, че уискито е в натуралния си цвят /гордост на дестилерията, която приветствам/ и ми се струва, че не е студено филтрирано, тъй като при добавянето на вода се замъти. Алкохолният му градус е 52,1%.

 И преди да пристъпя към бележките си, искам да благодаря на приятел, който ме помоли да не го разгласявам като благодетел, който ми предостави мострата, която виждане на двете снимки и ми направи чудесната заглавна снимка, за които му благодаря. 🙂

 Аромат – свеж, боров мед, борова свежест, сладко от горски плод, дървесина, мирис на дърводелски цех, мирис като от току-що лакиран паркет, нотки тъмен ром, кленов сироп, петмез и осезаема сладост. Нотки препечено, дори печен пипер, следи от шери, спомен за ацетон, ванилов сладолед, спиртност, слаба опушеност и асоциация с аромата на люспата от домат. С вода – ванилов крем, още щрихи тъмен ром, дървесина и смола, кола, следи, напомнящи ми на шери, плод, но не успях да го асоциирам с конкретен вид, дъвка, а с още вода свеж мирис като от препарат за почистване с нотки цитрус. Вкус – дървесност, силна пикантност и спиртност, танини, сухота и нетипична за 16-годишно уиски свежест. С вода – пикантност, сладост, опушеност и още дървесност. Финал – среден, опушеност, сладост, пикантност, сухота и слаба горчивина. С вода – танини, дървесност, нотки грейпфрут и последваща сладост.
 Оценка: 70/100. 

 В обобщение: уискито не ми хареса, затова и го оцених по моята си система толкова ниско. Лъскавата му реклама явно контрастираше с впечатлението, което остави в мен. Странен аромат, в който намерих приятни нотки. За вкуса и финала не мога да кажа същото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram