
Блогът Храм на уискито е своеобразен бастион на една отделна напитка – уискито. Това обаче не означава, че и други качествени течности не биха могли да си проправят път измежду редиците ечемичени и царевични благинки, особено когато предлагат чудесно съотношение между цена и качество. По една случайност преди няколко дни се натъкнах на едно слабо популярно българско бренди, за което единствено бях чувал хвалебствия, но не го бях срещал. Става въпрос за отварата от снимката, носещо трудното за произнасяне име „Евсиняк“, произвеждана в шато/ изба Евксиноград, намираща се в непосредствена близост до гр. Варна.
Избата не може да се мери с производствения потенциал на т.нар. „винени заводи“, с какъвто може да се похвали родния ми Велики Преслав. Е, за сметка на това изба Евксиноград притежава неповторимо за нашите ширини родословие, което можем да проследим до времето на Княжество България. Именно през 1891г. избата е изградена към намиращия се дворец, за да радва окото и чашата на тогавашния ни княз, а впоследствие и цар, Фердинанд. Навярно сте запознати, че и сегашният ни управленски елит обича да отмаря в този район – предполагам не само заради добрия климат, а и заради продукцията на избата, която по непотвърдени данни е единствената останала държавна в България.
Мисля, че бихме могли да я опишем като бутикова, занаятчийска, а не бълваща бутилки на конвейр. Попаднах на информация, че годишното производство на ракия и вино, каквито течности шатото произвежда, е повече от скромно, съпоставено с масовата продукция на пазара, а брендито Евсиняк се пълни в не повече от няколко хиляди бутилки на година, което, навярно ще се съгласите, е доста скромна бройка. Тази негова черта, а и по-високата му цена, съпоставена с масовите нашенски брендита предопределя и непопулярността му. Споменавайки цената му се присещам, че избата предлага две негови вариации, базирани на грозде от типа димят и юни блан, стоящи в основата съответно на 10-годишния и 20-годишния дестилат. Признавам, не разбирам почти нищичко от вино и видовете грозде, затова не знаех какво да очаквам от Euxignac 10 y.o. /VSOP/ brandy, което закупих за 37 лв. Още с отварянето на бутилката заподозрях какво ме очаква, а това, което вкусът му предложи ме отвя напълно, а и не само мен, и спокойно мога да наредя тази напитка до тези, които заслужават повторна и последваща покупка. Дори ме мотивира да издиря и по-старата му вариация – Euxignac 20 y.o. brandy /XO/, която също искам да ви представя, чиято цена е около 60 лв. И тъй като ви загатнах, че не съм вещ в тази област ви предлагам да прочетете повече информация за избата при приятелите от Бакхус, както и на този линк. И преди да отскоча до реда с дегустационните ми бележки нека отбележа, че брендито носи натурален цвят и 40% алкохолно съдържание.
Аромат – подправки /черен пипер, бахар, дори шарена сол/, солидна доза „Демерара“ ром /ром Ел Дорадо/, кленов сироп, сладост, напомня ми и на ром Пират, кафе, ванилия, тесто с ванилово-цитрусова есенция, шоколад, пияни вишни, лешников сладолед, бадемов ликьор, маслен сладкиш, нотка кола и карамел, който с времето се засили. С вода – още повече карамел, кленов сироп и подправки, кола, боровинки и сушени сини сливи. Вкус – масленост, подправки, приятна пикантност, череши и споменатата асоциация с ром Ел Дорадо и бадемов ликьор, плодове киснати в алкохол, а след второто отпиване повече сладост, съчетано с все така приятната пикантност. С вода – салодст, кола, пияни вишни и по-слаба пикантност. Финал – среден, приятно сгряващо усещане, сушени подправки, сушен тъмен плод, сладост, масленост, отново плодовете киснати в алкохол, спомен за плодова дъвка, а след второто отпиване още сушени тъмни плодове, подправки и асоциация с ликьор. С вода – сладост и още тъмни плодове.
Оценка: 86/100. Цена: между 30 и 40 лв.
Аромат – подправки /черен пипер, бахар, дори шарена сол/, солидна доза „Демерара“ ром /ром Ел Дорадо/, кленов сироп, сладост, напомня ми и на ром Пират, кафе, ванилия, тесто с ванилово-цитрусова есенция, шоколад, пияни вишни, лешников сладолед, бадемов ликьор, маслен сладкиш, нотка кола и карамел, който с времето се засили. С вода – още повече карамел, кленов сироп и подправки, кола, боровинки и сушени сини сливи. Вкус – масленост, подправки, приятна пикантност, череши и споменатата асоциация с ром Ел Дорадо и бадемов ликьор, плодове киснати в алкохол, а след второто отпиване повече сладост, съчетано с все така приятната пикантност. С вода – салодст, кола, пияни вишни и по-слаба пикантност. Финал – среден, приятно сгряващо усещане, сушени подправки, сушен тъмен плод, сладост, масленост, отново плодовете киснати в алкохол, спомен за плодова дъвка, а след второто отпиване още сушени тъмни плодове, подправки и асоциация с ликьор. С вода – сладост и още тъмни плодове.
Оценка: 86/100. Цена: между 30 и 40 лв.
За голямо съжаление, вече никъде не се предлага тази напитка. Ако знаете къде мога да закупя, моля да ме информирате. Благодаря!
Привет!
За съжаление нямах идея, че е станал още по-труднодостъпен, което е повече от жалко. След тази бутилка друга не съм купувал, а ревюто ми е отпреди доста години.
Наздраве!🙂🥃
Никъде няма Евксиняк, за съжаление….Дали са спрели производство или друга причина има, не знам…
Здравейте,
Има фирмен магазин, от където успяхме да закупим 2 бутилки 10уо преди наколко дни. Не успяхме да сварим за 20уо :(. Магазина се намира тук: https://goo.gl/maps/yvSbCysbJ9Dd5x3C7. За съжаление партидите са много малки и количествата се изчерпват скорострелно. Бих ви посъветвала да се обадите за информация кога има наличност.
Благодаря за информацията, ще опитам да се свържа по телефона и да попитам дали изпращат по куриерски фирми, защото аз съм от Пловдив.