Dark Mode On / Off

Royal Brackla 16 y.o. single malt whisky

 
 През 2015г. алкохолната копмания „Бакарди“ обяви, че ще зарадва любителите на малца с обновената гама на дестилерията Роял Бракла /Royal Brackla/. Бяха представени три уискита – на 12, 16 и 21 години, всяко от които получи стилна и масивна бутилка. А шишетата наистина са такива. Тогава си обещах да ги издиря и опиша, и не след дълго в блога представих най-младия представител, а през април 2018г. и 21-годишната Бракла. Сърцевината, т.е. 16-годишното уиски, получава вниманието ми днес, макар че разполагах с мостра от него още от края на 2017г.
 
 
 Дестилерията Роял Бракла се намира по мнение на повечето автори в шотландските Висини /Highlands/, независимо че някои я определят като дестилерия от Спейсайд. Основана е през 1812г. от капитан Уилям Фрейзър под името Бракла. Кралското допълнение е получено впоследствие в резултат на аристократична милост – през 1835г. крал Уилям ІV я удостоил с честта да се означава като „Royal Brackla“ /освен Royal Brackla и Royal Lochnagar е съществувала и трета дестилерия с подобно наименование – Glenury Royal. Тя вече не функционира, но съм я представял тук./. Този му жест дава повод производителят да се слави като първата дестилерия получила подобно признание. Родът Фрейзър останал замесен в контрола на Бракла до края на 19-ти век – през 1898г. „John Mitchell & James Leict“ я закупили.
 
 През 20-те години била придобита от „John Bisset & Co Ltd.“, които били блендъри от Абърдийн и ползвали малцовото уиски за смесения си дестилат Bisset’s Finest Old, а през 1943г. от „Distillers Company Ltd“. /DCL/ – предшественика на „Diageo“, които го внедрили в Johnnie Walker Gold /и не само/. Именно през военния период в сградата на дестилерията се обучавали британските военни пилоти, които ползвали изграденото в близост летище.
 
 След войната запасите от зърно отново били насочени към уиски производителите. Светът обърнал поглед към вкусната страна на живота. Заради засиленото търсене на уиски /в началото на смесено такова/ дестилерията била преустроена и осъвременена през 60-те години. Съоръженията за малциране на ечемик били затворени, били добавени допълнителен брой медни казани, които вече били подгрявани чрез топлина от пара, а не директно чрез огън.
 
 През 80-те години производството замряло заради британската икономическа криза, но в началото на 90-те било възобновено. През 1998г. „Diageo“ продали дестилерията, заедно с други, на „Bacardi“, тъй като концентрирали голяма част от производителите в свои ръце и това наложило намесата на Шотландската уиски асоциация, в резултат на което настъпила смяната в собствеността. „Бакарди“ от своя страна били вече собственици на марката „Dewar`s“ и неусетно Бракла заела своето място в смесеното уиски.
 
 
 Това, което обединява трите представители на компанията е, че уискитата, включително и 16-годишното, финишират стареенето си в бъчви от шери, първо пълнене. И трите са бутилирани при 40% алкохол, студено филтрирани са и предполагам са с подсилен цвят. Бих си позволил да ги опиша и като скъпи – помня, че 21-годишното ми коства над 300 лв., а 16-годишното в Европа е около 170 лв.
 
 Аромат – нотки ананас, сушени ананаси, сладко от ананас, мед, сушени жълти плодове /кайсии/, намек за тъмен плод, фурми, касис, сладост, канела, сгряващ, леко пикантен, тъмно грозде и следи от вино. Напомни ми на зърнен десерт с боровинки, долових слаб ябълков мотив, сладко от манго, шоколад. С вода – канела, печен плод, ябълки/ круши, сладък червен плод и нотки кафе. Обликът му ми напомни на комбинация между Крагелахи 13 и Aberlour 12 Double cask. Вкус – слаба сладост, масленост, слаба пикантност, сладък жълт плод, восък, свежи круши. С вода – сладост, плодов сок от жълт плод. Финал – къс до среден, слаба пикантност, слаба дървесност, но без танини, сладост, мед и свежо плодов мотив. С вода – мед, грозде, зърно и слаба горчивина.
 
 Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: стана дума за нея.
 
 В обобщение: уиски, в аромата на което почти се влюбих. Вкусът и финалът му обаче ми се губят и не успяха да достигнат нивото на мириса.      

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram